Царят, който беше момче

Предмети, истории и отпаднали сцени от един филм

Гледай значи как хитро са врътнали заглавието на филма - като влезеш в изложбата, все едно влизаш в детската стая на Симеон II. Но там освен легло, бюро и гардероб има канадски чакали, шоколадови статуи, ясновидки от Бургас и всякакви други сюрреалистични кретении, ама буквално. Като картината на Салвадор Дали Перверзният полиморф на Фройд (Българско дете яде плъх), завършена през 1939-а - малко преди милата ни татковина отново да скочи в световна война на страната на Германия. Според теорията на арт историка Жоржета Чолакова и професор Светлозар Игов прототипът на детенцето с розовите бузки е не друг, ами невръстният Симеон, рисуван от испанския психопат по пощенска марка с неговата физиономия. Това е обяснено и с кратко видео отстрани, какъвто е случаят с повечето експонати - няколкоминутните клипчета или са сцени от филма, или са остатъци от финалната версия.

А сега накъде? Вдясно са натрупани метални кутии с оригиналния негатив, но те не са толкова интересни - по-скоро дават автентичност на цялата история. Отляво е шоколадовата скулптора на царя, излята от варненския художник Николай Нинов за някакво парти и в началото не разбираш за какво точно става въпрос. Но после те удря ароматът на какао и моментално ти идва да й отхапеш носа, обаче подминаваме гладниии.

Направо е кристалната топка на споменатата бургазлийка Маг Сибила, а в клипчето до нея мощната екстрасенска ни убеждава как видяла завръщането на кобургготеца година по-рано. „И аз, като окултист, се заредих с положителна енергия", разправя госпожа Димитринка Григорова или „Сибила на богинята Рея Кибела", както официално се представя в сайта си.

До нея е шивачката Лина Тянкова от град Попово, която през 1991-ва е съкратена от фабриката си и докато кеси пред телевизора, вижда интервю на Кеворк Кеворкян с царя. Веднага му взима мярка на око, ушива му един костюм „бутик модел" със 77 джоба и спешава някакъв приятел да го носи към Мадрид. Оттам Саксът праща писмо: „Сякаш е правен по мярка". Има и снимка към писмото плюс още един костюм, шит пак по телевизора, само че този път със стандартен брой джобове.

В средата на залата върху бяла маса непрекъснато циркулира миниатюрен модел на влак Piko, който според брошурата „представлява неизменна част от живота на Симеон Сакскобургготски и е символ на пътуванията му между България, Египет и Испания". На бюрото до него от допотопния монитор Apple Macintosh бичат ръченица японците Лео Иван Такада и съпругата му Сатоми Мария Такада, които от години живеят на ул. „Карл Маркс" в село Каравелово.

Двамата са написали цяла симфония, посветена на симеоновото завръщане у нас, а праскат и доста сносен български: „Извинявайте, грешка в текста. Айде отново", разправя господин Такада по едно време. Пеят я както са с ръчно плетените пуловерчета с трикольорите на тях, но мадам Мария си има и носия.

Сред останалите неща са канадският койот (подарък от княгиня Мария Луиза за Природонаучния музей), компактно, но стрелящо копие на пушка Маузер (с което царя си играл като малък) и изрязан от филма диалог с двама антиквари, които се пазарят за рентгенова снимка на крака му: „Четиресе лева. - Много пари са това, бе! - Ми нали си монархист!"

В дъното се прожектира спектакълът Момчето-царъ заминава въ изгнание, което е в стил театър на сенките и като сложиш слушалките, се чуват милиционерски реплики от сорта на „Гражданко Йоана, от днес вече сме република! Извадихте късмет, че не ви разстреляхме!" Автори са децата от шуменското ателие театър Карагьоз.

Ми това е. Както винаги при Андрей Паунов, дори да го измислиш, няма да е по-абсурдно.

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев