„Страданието трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Страданието, което са преживели българите в Украйна, украинците… Страданието, което днес се преповтаря, защото отново има война в центъра на Европа със заплаха да прерасне в световна война. Усещането за страх и за ужас, за болка – това са чувства, което ни обединяват“. Това каза пред БТА художничката Йона Тукусер, чиято изложба „Глад“ бе открита в „Квадрат 500“ на Националната художествена галерия (НХГ).
Проектът й изследва глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921-1923, 1932-1933 и 1946-1947 г. В експозицията са подредени 20 платна. Най-новата картина е нарисувана през последните месеци и представя история от войната в Украйна тази година. Разказът, намерил своето отражение в творбата, е за шестгодишно момче от Мариупол, яло играчката на свой приятел от глад.
„Моят призив е да спре войната. Защото възрастните българи, с които съм говорила, са ми казали, че гладът е по-страшен от ужаса на войната. По-страшно е, защото умира човешкото в човека. Това е унищожаване на самия човек“, коментира Тукусер.
По „Глад“ тя работи от 2009 г., като използва научно-художествен подход. Всички картини в изложбата са базирани на факти и истории, до които тя е достигала чрез изследване на архиви, документи и чрез интервюта с хора, преживели глада от 20-те, 30-те или 40-те години на миналия век. Видео от разговорите на авторката с тях също може да бъде видяно в експозицията.
„Започнах да изследвам темата за глада заради незнанието на българите относно историята на сънародниците им в Украйна и голямата трагедия, която сме преживели през 1946-47 г. В Художествената академия докато учих живопис, самите студенти бяха любопитни да им разкажа за българите в Украйна и аз им споделих за тази голяма трагедия“, разказа Тукусер.
В момента тя работи по последната серия картини от проекта „Глад“. За са завърши проекта си, миналата година тя се завръща в родния си дом в Украйна. Скоро след това обаче започва войната и тя идва в България като бежанка. „Планирам да се върна в Украйна и да завърша този проект. Последната поредица от него е за човекоядството. Това са истории, които могат да бъдат чути тук, и са разказани от българи. Това са много истории за това как хора са яли хора. Майки са яли деца. Жени са яли съпрузи и братя. Това са истории, които съм събрала от хора, видели как майка вади от пещта изпечено дете. Лично са го видели. И това много хора са ми го разказвали. Много села съм обиколила с камера“, каза още художничката.
„Надявам се, че тази изложба, експресивният език на художничката и нейното умение да съпостави фактите със своята собствена фантазия и със своите собствени емоционални съчувствия даже в ретроспективен исторически план, дават възможност и на нас доста по-емоционално да възприемаме и миналото, и настоящето“, коментира директорът на НХГ Ярослава Бубнова.
Експозицията се реализира с подкрепата на посолството на Украйна у нас. „Русия иска да направи защитата от глад не право, а привилегия. Храната да не е неотменимо право, а - нещо, което да се проси. Тя прави това, като блокира пристанищата ни, унищожава инфраструктурата ни с ракетни удари, краде милиони тонове украинско зърно. Историята се повтаря. Същото е било и по време на Гладомора. Тази година отбелязваме 90-годишнината от Гладомора от 1932-33 г. – престъпление, геноцид, извършено от тоталитарния сталински режим срещу Украйна“, каза посланикът на Украйна Виталий Москаленко по време на откриването на изложбата.
Куратор на изложбата в „Квадрат 500“ е Мартина Йорданова. „С Йона се запознахме преди шест години на езерото Изео, когато аз работих по проекта на Кристо и Жан-Клод „Плаващите кейове“, а тя самата беше посетител. Срещата ни беше случайна, тя просто разпозна, че аз говоря български език. Срещата сега, шест години по-късно – случайна или не – е повод да създадем тази изложба заедно. В картините на Йона Тукусер откриваме онзи потенциал на изкуството да допринася за историческия наратив, за едно осмисляне и преосмисляне на историята и миналото ни“, каза тя.
Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 г. се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
Още любопитни и полезни статии:
- Изложба с архивни фотографии на Панайот Бърнев дава нов поглед на стара София
- Балканско издание на фестивала за дизайн на персонажи PICTOPLASMA във Варна през септември
- Новата изложба на Нина и Иво Петрови: Моменти и усещания, за които мечтаем (СНИМКИ)
- Фотографското онлайн списание Obscura Mag с национален фотографски конкурс
- "Книгата на мечтите", се завръща с втора дата догодина
- Танцовата премиера на "Есмералда и Раймонда"
- Ателие 28 и Иван Доков представят Архив I: София, фотокнига и изложба
- На 23 ноември се открива изложба на Валентина Шарра в София
- Изложбата „Преглед на българския дизайн 2023“ проследява взаимодействието между дизайнери и производители
- Стотици гости отпразнуваха Лунния фестивал с Маутай
Коментари