Места на удоволствието

Една изложба за удоволствието - кой къде го намира, изживява и (до)измисля

Стефка Цанева за „Места на удоволствието“

Какво се случва с нашите „места на удоволствието“, когато то самото ги изостави. Можем ли да познаем по фасадата на една сграда, по петната по тапетите или драскотините по паркета, дали някога е била място на удоволствието? Тези въпроси задава настоящата изложба в СГХГ, а ние ги задаваме на куратора ѝ - Стефка Цанева.

Как ще обясниш кураторската работа на едно петгодишно дете?
Бих казала, че кураторът е някой, който не просто избира и подрежда картинки, а разказва истории с тях.

Какво e да бъдеш куратор  на изложба, свързана с неправолинеен проект, без ясни правила, срокове и очаквания за крайни резултати?
Разбира се, трудно е, защото не можеш да планираш и контролираш всичко, но пък е толкова по-вълнуващо и интересно. Означава и да си отворен и да се доверяваш на авторите.

Говорим всъщност за „Мултиполис“, какво представялва този проект?
Проектът „Мултиполис“ беше едно много интересно и вълнуващо начинание, в което се включиха млади художници, хуманитаристи и музиканти, които работиха с ментори, правиха теренни проучвания, обменяха опит и знания. Някои от резултатите от това са експонирани в изложбата, други пък - във вестника, който The Fridge публикуваха и ще може да бъде намерен в СГХГ.

The Fridge е...?
Познавам Ивана и Наталия от The Fridge вече от над 3-4 години и винаги съм се възхищавала на енергията им. Вярвам, че са едно необикновено присъствие на сцената за съвременно изкуство в България. Те са платформа за съвременно изкуство и artist-run пространство, което през годините е подкрепило много млади български художници.

Може би любимите ми сред проектите им досега са именно онези, които целят да създадат нов вид диалог в съвременното изкуство. Пример за това е проектът „Разбираш ли ме, разбирам те“, в който бяха поканени трима все още млади, но вече с утвърдена кариера, художници - Светозара Александрова, Ясен Згуровски и Симеон Стоилов. Тримата си избраха по един свой млад колега след отворена покана, с когото да направят изложба. Така се реализираха три изключително интересни изложби. Особено изложбата на Ясен Згуровски и избрания от него Стефан Иванов беше пример за работа в диалог. В „градския“ проект „Мултиполис“ също става дума за диалог.

Как се стигна до заглавието на изложбата?
Следях как се развива проектът „Мултиполис“, но не участвах директно в него, в срещите, семинарите и теренните проучвания. Така че накрая имах конкретни теми и работи и някак концепцията Места на удоволствието се оказа доста добър обединител. Темата предлага много възможности (може би дори твърде много) - има потенциала да обединява позитивните ни представи за града, както и да бъде критична и да търси какво има отвъд удоволствието.

Места на удоволствието представя и такива части от града, които някак не попадат на първо четене в тази категория - например панелните блокове и квартал „Христо Ботев“, каква е идеята тук?
Да, както споменах, изложбата показва не само позитивното, а търси критически и какво има „отвъд“ удоволствието. В случая с квартал „Христо Ботев“ младата художничка Мария Цанева противопоставя воайорското наблюдение отдалеч чрез апликейшъни като Google Street View и невидимостта на квартала и неговите проблеми.

Интернет днес ни позволява да надзърнем навсякъде по света - с Google Street View можеш да обиколиш от „Христо Ботев“ в София, през  Нойкьолн в Берлин до фавелите в Рио. Мария улови точно този много интересен чисто воайорски момент и го използва, за да насочи вниманието към един маргинализиран квартал на София, който е невидим за повечето хора. Къде е, какво е, как живеят хората там, какви са проблемите им? Разбира се, важен фактор и не толкова отдалеченото местоположение на квартала и близостта му до летище София - т.е. точно на един от най-важните маршрути, които определят и цялостно облика на града особено за посетители и чужденци.

Студентски град е наречен „град на скуката“, това също е доста изненадващо, на какво основание?
Не ми се иска да разказвам в твърде голям детайл, за да не разваля удоволствието на хората, когато отидат да видят изложбата, но накратко: става дума за социологическия проект на Ивайло Динев, който е докторант по политология и един от участниците в „Мултиполис“. Той направи впечатляващо проучване и написа още по-впечатляващ текст, в който извежда тезата, че Студентски град е „град на скуката“ заради еднообразието на статуквото и статичните властови отношения - държава, частни собственици, студенти. Наистина си струва изложбата да се посети и да се прочете текста на Ивайло, който по време на проучването си беше повлиян от ситуационистите и съответно като стил текстът му далеч не е чисто научен, а има и силен художествен елемент. Но, разбира се, тезата за града на скуката е и една провокация към стереотипите ни за кампуса.

В изложбата „круизинг“-ът е свързан и с темата за насилието, защо?
„Круизингът“ е сексуална практика предимно сред хомосексуалните, но съвсем не само,  за анонимен секс на обществени места, най-често паркове, градинки, бани и др. Интересното при нея е, че тя е site-specific така да се каже. Силно свързана е с конкретното място и града. Но, разбира се, не е само удоволствието и чувството за свобода. Има немалко случаи на насилие върху хора, които я практикуват. Най-вече от страна на хомофоби и скинари.

Мислиш ли, че изложбата може да бъде понятна за посетители без предварителна подготовка?
Надявам се. Опитахме се да има достатъчно „ориентири“, така че посетителят да не се чувства изоставен, но да не обясняваме всичко дословно, а да оставим и малко пространство човек само да може да види, усети, разбере.

Ти какво ще отнесеш със себе си от всичко това?
Много нов опит, нови знания и хубави спомени.

Побързай да посетиш изложбата - можеш да го направиш до 26 ноември
виж още на официалния сайт на СГХГ.

Текст: Елисавета Петрова
Портрет на Стефка: Иван Шишев