2 дни в Ню Йорк

Французойката ни убеди, че я бива в разнищването на мъжко-женските драми още в  Преди изгрев и Преди залез (на последния е и съсценарист), където в дълги разходки из Виена и Париж с Итън Хоук бистриха връзките, секса и любовта. Може би затова с втория си режисьорски филм 2 дни в Париж тя реши да се изкаже еднолично по темата - резултатът бе самоиронична ситуационна комедия, в която Делпи тъничко се ебава с американския консерватизъм, превтасалите свободолюбиви нрави на французите, сприхавия егоизъм на двойките в средна възраст и собствения си натежал задник.

Продължението не отстъпва на оригинала - хахавата Марион (алтерего на Жюли Делпи, изпълнявана от самата нея) е вече на 38, има дете от предишната си връзка с нервака Джак и е набързо задомена с леко спечения радиоводещ Мингъс (Крис Рок). Подобно на първия филм, където тя и Джак навестиха родителите й в Париж след европейската си отпуска, за да им се разкажат играта за отрицателно време, в 2 дни в Ню Йорк също има културен сблъсък по роднинска линия. На гости обаче идват бащата на Марион (истинския татко на Делпи, който е професионален актьор и го играе дърт хипар със съмнителна хигиена), сестра й нимфоманка и нейното досадно гадже, бивш на Марион. Още от вратата те окупират апартамента, сестрата се разхожда без бельо, гаджето поръчва джойнт по телефона и дружно римуват Мингъс с кунилингус, скандализирайки англосаксонския му морал. Горката домакиня е между чука и наковалнята, защото вътрешно е бохемка със затихнали функции, които полека се събуждат, но иначе си обича сдухльото и не иска да го губи.

Делпи като режисьор държи фронта с искреност и добро чувство за хумор, когато на няколко пъти историята аха да се подхлъзне в клишето за скучната Америка и разкрепостената Европа. Самата история не е толкова важна, колкото диалогът и забавните врътки: един от гвоздеите е Винсент Гало в ролята на себе си и Дявола едновременно, на който как да не си продадеш душата. Но няма защо да ти разваляме кефа с ала-бала - наслади му се сам!

с една дума
КУНИЛИНГУС. Приличният латински термин за жаргонното „лизане", който сме срещали в книжките за полово възпитание, редом със също толкова стерилното „фелацио". Доколкото знаем не боли, даже напротив, въпреки медицинското звучене на думата.

Текст Мариана Христова