Белгийският крал

Можело да се направи роуд-трип филм из Балканите, без да си роден в Сърбия, Черна Гора или България, а? А бонусът е, че европейците гледат непредубедено на пътуването из родните ни краища и това, от което комплексарски нашите кинаджии се опитват да избягат, тук виждаме чаровно и истинско. В това отношение Белгийският крал е много по-патриотичен (да, за българите) от почти всички възрожденски нелепо-героични заглавия, които излизат напоследък. Не, не това е акцентът на филма. Но това със сигурност е щрих, който ще забележат повечето зрители в България още на 9 март, когато Кралят на Белгия ще открие 21-ото издание на София Филм Фест.

Неочакваната псевдодокументалистика на Питър Бросенс и Джесика Удуърт Белгийският крал започва с кадър под ъгъл на краля на Белгия Николас III, който се готви за посещение в Турция по случай приемането й в ЕС. Режисьорът Дънкан Лойд е нает от кралското семейство, за да представи монарха в благоприятна светлина и да лустроса леко вялия му имидж. Но нито той, нито пресаташето му Луиз, съветникът Людовик или камериерът му Карлос, да не говорим за самия Николас, предполагат, че пътуването на краля ще поеме неочакван курс - и географски, и чисто човешки.

Докато белгийският крал е в Турция, Белгия е изправена пред политическа катастрофа, а климатична такава пречи на Николас да се върне в страната си. Шефът на турската охрана категорично отказва да изложи високопоставения си гост на риск и му забранява да лети, а да го пусне да пътува с автомобилен ескорт, означава да обрече дипломатическата мисия на провал, Турция да остане извън Европа и да заложи 30-годишната си кариера на риск. Тук вече летаргичният иначе Николас сякаш се пробужда. До този момент той е апатична марионетка, която говори каквото е политически угодно, усмихва се, когато трябва, носи каквото му кажат и се среща с когото трябва. Изправен обаче пред проблема в родината си, Николас осъзнава своя дълг пред нея и е решен да стигне до Брюксел на всяка цена.

Цената в случая е инкогнито пътуване през граница в автобус с български дамски фолклорен хор. С идеята си да се измъкнат от истерично отдадената на дълга си охрана, режисьорът на документалния филм за държавния глава Дънкан печели благоговението на работодателите си. И така, малката свита се понася в компания на ухилени народни певици в носии из разбитите тесни пътища на Балканите.

Може би най-дългият престой на странната и скромна кралска свита е в България. И тук филмът наистина печели сериозно симпатиите ни. Защото единствената камера на уж документалния филм ни показва България точно такава, каквато е извън задръстените улици на София. Подозираме, че някои градски пуритани може да се пообидят от простодушието на родния селяк, но точно то очарова чуждите туристи по неволя и хваща окото и на снимачния екип. То отваря погледа на измисления крал и го кара да възкликне: “Те нямат почти нищо и все пак са... те са...”, като в случая многоточието може да се сведе и до една точка. А забавни ситуации като пътуването с разтропаната линейка, акапелното изпълнение на “Излел е Дельо Хайдутин” на фона на Бузлуджа, с крачещия белгийски крал по хълма отзад, или фестивалът на киселото мляко и босият български кмет с черен колан по карате, определено правят филма по-топъл и достъпен.

След България, неволите на кралската свита продължават през Сърбия и Албания, а кралят все повече съблича апатията си и виждаме блясъка на човещина и истински монарх. Не вглъбен в себе си държавен глава, а човек, за когото несгодите са съдба и изпитание, през което трябва да премине. Преди да намери себе си, подобно на Ангел, който се е върнал на село да гледа дини, и да позволи с усмивка кадрите от това абсурдно и забавно пътуване да бъдат сглобени за филма, който драгият зрител гледа.

с една дума
БЕЛГИЯ. Сърцето на Европа, според филма, е малка държава, разположена на едва 30 хиляди кв.км (за сравнение, ние се ширим на 111 хиляди), но с население от 11 милиона души. Обявява независимост през 1830 и от качването на трона на Леополд I на 21 юли 1831, досега, страната е конституционна монархия. За близо 200-годишната си история, досега Белгия не е имала монарх на име Николас. Но макар и напълно измислен, героят в Белгийският крал е висш държавник такъв, какъвто бихме искали да видим - макар и да не блести с остър ум, той е решителен, находчив, хуманист, прям и силен духом. Или както казва сърбинът Драган: “Добър човек, а?“

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}