Черен въглен, тънък лед

Мили заблудени хорица - беднички двуноги. Толкова са заслепени от илюзорните си представи за щастие на териториите на един така или иначе фантасмагоричен "идеален свят", че всички компаси сочат в грешната посока. Те - хората - са вперили замечтани погледи в Сънсет Булевард, неспособни да осъзнаят простичката истина. А простичката истина е такава, че Градините на Едем са една съвсем обикновена, наивна утопия. В случай че някога ги е имало, то сега на тяхно място се издигат два небостъргача, а по средата - МОЛ. Ах, колко цинично. Ах!

Само за регистъра: Сънсет Булевард никога не е водил до Градините на Едем.

Тези псевдофилософски размисли, поне в нашия случай, са всичко друго, но не и самоцел. Идеята е, че, докато тънем в завист по онова, което нямаме, забравяме колко нормален е светът, в който живеем. Режисьорът Дяо Инан (от холивудска перспектива - кой... Дядо Иван?!) идва с неприкрито намерение всички илюзии да бъдат разбити. На малки парченца натрошен лед. Реализиран цели седем години след последната му драматична лента, завладяващият Нощен влак, Черен въглен, тънък лед е поредното свидетелство за това колко облагодетелствани са онези, които са родени по нашите географски ширини. И къде в действителност се намира на кучето гъза.

Черен въглен, тънък лед започва с разчленен човешки труп, чиито отделни късове свободно пътешестват из различните краища на въгледобивна мина в дълбоката провинция на Северен Китай. И завършва с фойерверки посред бял ден.
Фойерверки посред бял ден. Май се отплеснах.

Воден от впечатляващото, необикновено изпълнение на дуото Ляо Фан - Гуей Лунмей, Черен въглен, тънък лед е не просто поредната криминална драма, вкарана в контекста на живота на обикновения човек. Нещо повече - това е филм за любовта и надеждата; страха и самотата; дълга и изкуплението. Действието се развива бавно, с методична целенасоченост и акцент върху дребния детайл. Липсата на специални ефекти е най-силното оръжие на Черен въглен, тънък лед. Защото тъкмо там изпъкват операторското майсторство, сложният психологически портрет на персонажите и цялостната смразяваща, оловно-токсична атмосфера. Ефектът е зашеметяващ. Малко са случаите, когато нещо толкова потискащо изневиделица вади на показ една трогателна, почти наивна човещина. Черен въглен, тънък лед го прави през цялото време.

Разбира се, тук също не липсва баналният елемент. Човекът, чиято преждевременно срината кариера води до тотален разгром в личния живот. Човекът, който търси смисъл в своето погълнато от алкохолна депресия съществуване. Човекът, който се влюбва в грешната жена. Но никога не спира да върви напред.

Така че, да, Колин Фарел е новият Матю Макконъхи, но "истинският детектив" спокойно може да се окаже... китаецът Ляо Фан.

с една дума
ЛЕД. Ледът е твърдото агрегатно състояние на водата. И причината за потъването на Титаник.

Този филм е черен като въглен. Но със сигурност ще стопи ледовете на човешкото закрепостяване.

{{trailer}}

Текст Александър Радичев

Още от Сашо Радичев:
Тотал щета
Ултра напушен агент

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live