Чичо Буунме си спомня своите няколко живота

icon
Sofialive.bg

Тайландският режисьор Апичатпонг Верасетакул скри топката на всички в Кан миналата година, когато почти изневиделица спечели Златна палма с последния си филм. Не че никой не го беше чувал - неговият Blissfully Yours прибра наградата Особен поглед на същото място през 2002-ра, а Тропическа епидемия пък взе приза на журито пак там две години по-късно. Чичо Буунме си спомня своите няколко живота обаче въобще не беше сред фаворитите, защото го смятаха за твърде мистериозен и експериментален. Да, ама не - сега Верасетакул може да се похвали, че е първият тайландски режисьор със Златна палма в историята на фестивала.

Филмът е доста странна приказка за умиращия Буунме, който живее в малко тайландско село. Животът му не е нищо особено, но когато на гости му идват неговият племенник и сестрата на покойната му съпруга, от гората започват да се появяват всевъзможни духове. Пръв е този на жена му, която една вечер просто се материализира на масата и подхваща разговор, във който всички се включват, все едно това е най-естественото нещо на света. След това пристига отдавна изчезналият син на Буунме като призрак, който буквално ще ти изкара акъла - представи си огромна маймуна със светещи червени очи, и няма да сбъркаш. Най-шокиращата сцена от филма обаче си остава тази с една грозновата принцеса, която врътва бърза, хм, любовна игра с говорещ сом и го пуска под роклята си. Та така.