Диво сърце

Пет години по-рано Линч вече бе изтърбушил стереотипа. Стилният Синьо кадифе преля идиличната американска мечта в перверзен трилър и потвърди подозренията ни, че добрите момчета си падат по лоши каки, а извратените кошмари се случват зад спретнатите пердета на семейните къщи. В Диво сърце американският режисьор продължава да се гаври със замах, но този път на мушка са роуд муувито и консуматорските икони.

Тук Никълъс Кейдж играе смешника Сейлър, спретнат със змийско яке, лизнат перчем и напомнящ на перманентно напушен Елвис Пресли. Вресливата Лора Дърн пък е в ролята на изнервящото му гадже Лула - блонди с трогателно тъпо изражение и стайлинг на кичозна кукла Барби. Преследвани от закона и от злобната майка на Лула, двамата се крият по разни мотели, кръстосват прашните щати, играят си на Бони и Клайд и си разменят идиотски фрази. Покрай тях беснеят още Изабела Роселини с изрусена грива и гарванови вежди като ранната Мадона, Шерил Лий като добрата магьосница от Оз - Глинда (какво търси тук е добър въпрос), Грейс Забриски в проститутско екипче и Хари Дийн Стантън, на когото тя периодично крещи в лицето (и ние не разбрахме защо). Най-любим обаче ни е Уилям Дефоу - бандитът с развалени зъби Боби Перу, който прахосва цели четири минути екранно време да подмокри русата гъска Дърн и когато успява, се измъква с дебилна усмивка и нещо от сорта на: „Е, бейби, някой ден ще те изчукам, но сега трябва да тръгвам."

с една дума
КЛИШЕ. Идва от френската дума „cliché" и в книжарския бизнес означава гравюра или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване. В пропагандното и холивудското кино обаче клишето е средство за полиране на мозъци, а режисьори от сорта на Линч, Тарантино и Алмодовар построиха уникалните си авторски стилове именно с неговата пародия.

Текст Мариана Христова