Джанго без окови

Куентин Тарантино обича и прави киното по свой кръвожадно-забавен начин. И точно като дете, оставено без надзор с торба лакомства, пълни лентите с всичко, което му се услажда - тук литри кръв, там кофа вътрешности, хайде сега една очевидна препратка...

Такова е положението и в Джанго без окови - спагети саутърн (южният вариант на уестърна), разнищващ една от най-срамните глави от американската история, робството. Тарантино избира жанра, за да задълбае в проблема, но без да се отплесва в скучен драматизъм. И го прави, както той си знае - по смел, кървав и предизвикателен начин.

Действието се развива година-две преди началото на Гражданската война в Щатите. Доктор Кинг Шулц (Кристоф Валц) е зъболекар, но основното му занимание е далеч от стоматологията - той е ловец на глави. За да се добере до следващите в списъка му за отстрел - братята Бритъл, обаче, има нужда някой да му каже как изглеждат.

Ето защо Шулц си купува Джанго (Джейми Фокс) - изстрадал роб, споделял една плантация с жестоките братя. Още щом вижда вродения талант на „стоката" с огнестрелните оръжия, докторът решава да му предложи партньорство в бизнеса „жив или мъртъв". В замяна ще съдейства на Джанго да спаси любимата си Брумхилда (Кери Уошингтън), продадена на мосю Кенди (Леонардо ди Каприо). Ето как неусетно и някъде в средата на филма традиционните роли на белия главен герой и неговия цветнокож помощник се разменят. А любовната история, която е в дъното на всичко, щеше да ни се стори много романтична, ако не се разсейвахме от кръвта, която се плиска на поразия.

Още с първите кадри Джанго без окови те стиска за гушата, като ти показва цялата жестокост на периода. Но Тарантино държи да ти я навира в лицето през целия филм и по все по-брутален начин: налагане с камшици, дамгосване, нахъсване на кучета, увесване надолу с главата - и все в пълни подробности. Покрай тези жестокости кадрите с престрелки влизат съвсем леко.

Тарантино винаги е подчертавал, че не е ходил във филмово училище, ходил е на кино. Това моментално ти става ясно - от всички заемки, поклони и намигвания, пъхнати щедро тук-там в Джанго без окови. От внезапните близки планове през снежните пейзажи и кални градове до самото заглавие на филма, заето от уестърна Django на Франко Корбучи от 1966-а (с Франко Неро, който тук се появява с камео, намигващо към всеки киноман).

Добрата актьорска игра във филма има шанс да забележиш, само ако откъснеш поглед от сплатър вакханалията. Кристоф Валц вече грабна Златния глобус; Джейми Фокс с лекота развива Джанго от роб в отмъстител и определено се е потрудил да е във форма за сцените, в които показва плът; Самюъл Джаксън пък ни накара да ненавиждаме ролята му на предател на собствената си раса, а Леонардо ди Каприо се справя доста достоверно като разглезен и псевдософистициран злодей.

Джанго без окови е почти 3 часа, но държи през цялото време. А на Тарантино не му пречи да се ебава и с доста чувствителни теми като Ку Клукс Клан (принизява ги от фанатици до палячовци). Думата „негър" пък се използва на всяка запетая, което вбесява сума народ отвъд океана. Но Тарантино е роден да прекрачва граници.

с една дума
АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. Към 1860-а в САЩ има три и половина милиона афроамериканци са със статут на роби. Линкълн се обявява срещу тази практика и това довежда до отцепването на 11 южни щата и до най-кръвопролитния сблъсък в историята на страната. В крайна сметка Югът капитулира. Но минават още стотина години до „Имам една мечта" на Мартин Лутър Кинг и още 46 до първия чернокож президент на Щатите.

Текст Нели А. Калчева