Дон Джон

Всяко пристрастяване те ограничава, променя възприятията и очакванията ти, изолира те от реалността и от възможността за близост. Същото важи и за зависимостта към секса и порнографията. И докато филми като Срам с Майкъл Фасбендър подхождат към състоянието с пълното съзнание за тежестта на проблема, Джоузеф Гордън-Левит (и режисьор, и в главната роля) е предпочел по-лековатата перспектива, пъхвайки сюжета в коловоза на поучителна романтична комедия.

В центъра на историята е Джон (Левит), който на пръв поглед хубаво си е наредил живота. На двайсет и нещо изглежда добре поддържан тип, за когото най-важни са семейството, фитнесът, апартаментът, колата, приятелите и жените. Последните ги сменя всяка седмица. И въпреки че са коя от коя по-красиви, той все не е докрай задоволен. Затова и най-любимото нещо за Джон си остава порното. Така, дори след като е изчукал най-якото парче в бара, нищо не може да го спре да си удари една на „неговите" момичета.

Един ден обаче среща Барбара (напудрената и нацупена Скарлет Йохансон). Двамата започват да ходят по срещи, даже не прибързват със секса и нещата заприличват на истинска връзка. Проблемът е, че Барбара има ясна идея какво трябва да представлява един мъж и, малко по малко, опитва да вкара Джон в калъпа - кара го да тръгне на вечерно училище, за да си намери по-добра работа, забранява му да си чисти сам къщата, понеже това не било секси... Джон пък иска усещането по време на секс да е същото, каквото е с лаптопа...

Единственият порив на разум в Дон Джон идва от Естер (Джулиан Мур), която нашият мачо среща по време на вечерните уроци. От нея той разбира, че връзките в истинския живот са двупосочен процес, за разлика от тези с уебкам каналите. С което за съжаление и се изчерпва дълбочината в това повърхностното зачекване на проблема.

с една дума
СЕКСОХОЛИЗЪМ. За състоянието се заговаря през 70-те, но то набира широка популярност като диагноза, когато на нея са приписани придобилите скандалност действия на личности като Тайгър Уудс, Чарли Шийн, Доминик Строс Кан и Дейвид Духовни.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева