Дракула

През 50-те години на ХХ век Франсис Форд Копола е все още младеж, който не е заснел първия си филм. Част от заниманията му по онова време включват литературни четения пред деца. Една от книгите, които му попадат и грабват вниманието и сърцето му, е Дракула, на ирландския писател Брам Стоукър. Викторианският мрачен романтизъм на романа, изящният език и великолепната трагично-кошмарна история впечатляват Копола и книгата става една от любимите му.

Интересно е, че през 1990 Уинона Райдър (тогава 19-годишна) е човекът, който дава сценария на Джеймс Харт за Дракула на Франсис Форд Копола. Младата актриса е останала с впечатлението, че режисьорът не я понася, защото в последния момент се е отказала от ролята на Мери Корлеоне в третата част на Кръстника, което е забавило работата по филма. Затова и търси причина да му се реваншира. Копола веднага е впечатлен от драматизма на сценария и елегантната му еротичност и веднага се нагърбва със заснемане на филма Дракула.

Началото
Още отначало Франсис знае, че филмът ще бъде възможно най-близо до книгата, а самият Дракула ще бъде драматичен образ - нещо като паднал ангел, превърнат в адско създание. Режисьорът държи категорично на едно нещо - филмът да е напълно чист от дигитална обработка и специалне ефекти. И никакви компютърно-генерирани образи. За целта дори уволнява първия екип по ефектите и възлага задачата на сина си Роман. Идеята на Копола е да се доближи максимално до епохата на действието във филма, която исторически съвпада със зараждането на киното. Както самият той коментира: “Зачудих се как ли би изглеждал Дракула, ако го правеха първите в историята кинаджии? Да, в сценария имаше тонове неща, изискващи специални ефекти, но държах да се правят на живо, почти нищо да не остава за пост-продукцията. Всичко във филма е правено с камера.“

Освен към епохата, Копола желае да направи реверанс към най-легендарните филми, вдъхновени от романа на Стоукър - Носферату на Фридрих Мурнау (1922) и Дракула на Тод Браунинг с Бела Лугоши в ролята на легендарния вампир (1931). И двата филма бягат много от сюжета на книгата, но кинематографията им, атмосферата и почеркът им в киното са непреходни и оказват силно влияние върху работата на Копола.

Визията
Преди да започнат снимките на Дракула, Копола показва на екипа подробни сторибордове с идеите си за бъдещия филм. За визията на филма той им прожектира френския филм Красавицата и звяра от 1946, и показва творби на Густав Климт и други художници-символисти (сети се за златната роба на Дракула в ковчега му).

Огромно внимание Копола отделя на декорите и костюмите на героите. Задачата по дизайна на дрехите е възложена на японския дизайнер Ейко Ишиока. Костюмите й са сред най-силните елементи във филма, като й носят и напълно заслужен Оскар. Любопитно е, че, макар и дизайнер и художник, тя никога преди Дракула не е правила костюми. Силният и ефектен грим допринася изключително за изграждането на образите, като също е отличен с Оскар. За декорите Франсис се доверява на ветерана Гарет Люис, като почти целият филм е заснет между стените на различни студия, включително сцените в градините на фамилното имение на Люси и преследването в прохода Борго. Копола вече е изпитвал сериозни затруднения и забавяния заради непредвидени пречки по време на снимки на открито при Апокалипсис сега и не желае да излиза извън бюджета и сроковете на Дракула.

Един от най-важните елементи за визуалната сила на филма, е кинематографията. Отхвърлил всякакви ефекти, Роман Копола и операторът Майкъл Балхаус работят с кинаджийски трикове от зората на киното - магии, типични за филмите на Жорж Мелие например. Двойна експозиция, игра с перспективите, задна проекция - похвати, които създават оптични илюзии и са в основата на магията в киното. Години преди снимките на филма, в магазин за вехтории в Париж, Копола открива работещ кинематограф от 30-те години и го купува с неясната идея да го използва в бъдеще. Докато снима Дракула, режисьорът се сеща за кинематографа и го използва в 20-ина секундната сцена, когато подмладеният граф Дракула се разхожда из улиците на Лондон, преди да срещне Мина. И така всъщност стигаме до

Актьорите
Кастът на Дракула е определян от самия Франсис Форд Копола като перлата на филма. Той държи да използва изгряващи актьори за главните роли на филма, със силен гръбнак зад тях от вече утвърдени имена като второстепенни образи. Така младата Уинона Райдър става Мина Харкър, Киану Рийвс е Джонатан Харкър, а в нелекия образ на древния пълководец, граф и вампир Дракула гледаме брилянтния Гари Олдман. Периферният каст включва Антъни Хопкинс като доктор Ван Хелзинг, Том Уейтс е побърканият агент по недвижими имоти Рейнфийлд, а като една от жените-вампири в Трансилвания, виждаме първата холивудска роля на Моника Белучи.

Филмът
Комбинацията от всички елементи на Дракула, гениално режисирани от Франсис Форд Копола, раждат великолепната и мрачна киноприказка за Дракула. Красива и тъжна, романтична и гротескна, плашеща и притегателна, викторианска и готическа, тя е много повече от вампирска история. Образът на Дракула е едновременно трагичен и героичен, като във филма няма истински зъл герой. Гари Олдман успява да застане до имена като Бела Лугоши и Кристофър Лий, като придава нов и съвсем различен образ на Дракула. Според нас и най-силният. А прекрасната визия на филма, стотиците детайли, красивите костюми, спиращите дъха декори и всичко това, подсилено безкрайно въздействащо във всеки един момент от музиката на Войцек Килар превръщат Дракула в шедьовър. Шедьовър, който днес, 14 ноември 2017, става на 25 години.

Текст Ивайло Александров