Господарка на злото

Злодеите често са най-онеправданите в приказния свят. Нямаше да е зле, ако причините за тяхната проклетия не бяха така пренебрегвани от разказвачите. Показват ни ги като грозновати злобари без особена дълбочина и мисъл в главата, освен тази, насочена към мръсни номера. Затова не бихме пропуснали възможност да разберем какво се крие зад действията на легендарните злосторници.

Точно това прави Господарката на злото - надниква в добре познатата приказка за Спящата красавица (така както я знаем от анимацията на Дисни от 1959, не от това, което е записал Шарл Перо преди няколко века), но ни я разказва от перспективата на лошата фея. И общо взето положението съвсем не е такова каквото сме си го представяли.

Злодеида е крилато и безгрижно хлапе, което си хвърчи лежерно из магическите мочурища (които изглеждат точно като от филм на Disney) заедно с още куп чудати същества. Годините минават, Злодеида е пораснала, сърцето й е все така чисто и невинно, но едно неочаквано предателство, което ще ти обърне стомаха, прекършва полета й и я превръща в образа, с който я знаем - лоша орисница и зла кучка, която проклина едно розово бебе на вечен сън.

В ръцете на Анджелина Джоли кралицата на злото е безкрайно пленителна и въпреки че носи на главата си огромни черни рога, увити в змийска кожа, успява да не изглежда глупаво - на Джоли просто й идва отвътре да е едновременно зловеща и мила. Освен това актрисата чудно се справя със задачата да придаде емоционален размах, трагичност и многопластовост на характера на легендарната вещица.

Приятно разнообразие е да видим един стереотипен персонаж, за който досега сме свикнали да мислим в черно и бяло, с малко повече нюанси по неговите мотиви и цели. Което е и проблемът на Господарка на злото. Защото като оставим образа на Злодеида настрана, останалите в действието далеч не са толкова добре развити и това се усеща особено при крал Стефан и принцеса Аврора. И дори постоянната усмивка, закачена на лицето на Ел Фанинг, няма как да оправи пропуска. Някои от сюжетните линии са претупани и въведени колкото действието да върви нататък, което няма как да не ти остави една-две въпросителни.

Визуално обаче лентата е попадение - не се отплесва в така модерните готически елементи, които, за съжаление, се поизтъркаха от използване с повод и без. За сметка на тях Господарка на злото се връща към класическите похвати на филмовата приказка, където кралете са в червени наметала, вещиците - в черни, магическите същества са весели и пакостливи, а ефектите са технически елегантни и обуздани.

с една дума
ПРИНЦЕСА. Анимацията на Дисни от преди няколко десетилетия може и да е смятана за класика в момента, но за времето си тя не постига кой знае какъв успех. Критиците не са особено впечатлени, а бокс офис провалът кара студиото да се откаже от темата за принцесите, защото смятат, че не е вървежна. Връщат се към нея чак след 30 години с Ариел и Малката русалка.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева