Град на мечти

И да не сме ходили в Димитровград, той присъства неизменно в живота ни. Там е фабриката за чалга Пайнер, която ни облъчва безмилостно и всекидневно, особено откакто поп фолкът вече не е субкултура, ами нахлу и в националните телевизии. В този смисъл документалният Град на мечти на режисьора Светльо Драганов попада право в целта - ако искаме да разберем простотията и лошия вкус, които ни връхлетяха, преди да се усетим, нека погледнем към Димитровград. Не че там е изворът на всички злини, но концентрацията на евтина еклектика с повей от соц, политически абсурд и безпътица е със смайващо висок коефициент.

Освен че обхожда уставната архитектура и правите булеварди, строени безплатно от 50 хиляди надъхани бригадири в края на 50-те, камерата се спира на няколко лични истории, очертаващи минало и сегашно, мечти и реалност. Пръкнал се от нищото във вихъра на комунистическата утопия, Димитровград също тъй екстремно преминава към пазарната икономика: за бивш фронтмен на местна рок банда с успехи през 90-те да прави чалга е логичен, макар и нежелан изход, а за кръшна тийнейджърка с вокален талант да стане фолк звезда е интимен блян, подкрепян с две ръце от семейството й. Но те поне гледат напред, за разлика от Бригадирския клуб, който в носталгични сбирки пее за несбъдналото се „светло бъдеще" и си саморъкопляска като на пленум. Баща и син пък никога няма да си проговорят заради партийна вражда и ни става малко страшно, че политиката така умело промива мозъци.

Щеше ни се филмът да бе по-аналитичен по отношение на връзката между двата паралелни свята в Димитровград, вместо само да констатира действителността. Щеше ни се и Светльо Драганов да не беше толкова ехидно манипулативен спрямо героите си - техните стремления, удавени в кич и комични за родените на жълтите павета, не заслужават присмех, а разбиране. Въпреки неравностите обаче, филмът се гледа на един дъх и с интерес, защото е огледало на българския политически и естетически фарс, който ни се налага да живеем.

с една дума
ДИМИТРОВГРАД. Строен е като по учебник - според архитектурните норми от римско време и принципите на съветското градоустройство. Излиза, че е емблематичен за историята ни (макар и с грозота), поради което има идея да се обяви за паметник на културата от национално значение. Отгоре на всичко е поканен да участва в някакъв извратен европейски проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва общо 15 града.

Текст Мариана Христова