Хубав живот

Героините на тази датска документалка, заснета в Португалия, са нещо като сестри по съдба на малката и голямата Еди от Сивите градини. Петдесет и кусур годишната Анне и близо осемдесетгодишната й майка са бивши заможни дами, които заедно с покойния глава на семейството успяват да профукат цялото си наследство, без да работят и ден през живота си. Понастоящем живеят в малко градче на португалския бряг и едва свързват двата края с пенсията на майката. Дъщерята, която все още се взема за „принцеската на татко", е дълбоко фрустрирана от цялата работа, но не прави нищо по въпроса, а майката - далеч по-примирена и уравновесена - се тресе от чувство за вина, че не е научила дъщеря си на самостоятелност. Равните им делници-безделници минават в носталгични блянове по охолното минало в Париж, кършене на пръсти над списъка с неплатени сметки и спорадични кавги над бутилка вино, с което Анне лекува опънатите си нерви. Връзката им е като от учебник по психоанализа, а контрастът между традиционно щастливите кадри от семейните албуми и горчивата реалност подсещат за онова изречение от Ана Каренина - „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему".

Хубав живот разбива два популярни мита: че парите те правят независим и че мама и тате могат да бъдат най-добрите ти приятели. За разлика от относителния хепиенд в Сивите градини, където Джаки Кенеди плаща дълговете на бедните роднини, а малката Еди все пак успява да се набута в разни шоу програми, перспективата за Анне след смъртта на майка й е мътна и кървава. Авторката Ева Мълвад обаче успява да изкара доста хумор от зловещата ситуация и сама констатира, че повечето зрители по света се смеят на филма (с изключение на американците, за които няма по-лошо от това да си беден). Изобщо - отрезвителен сюжет по време на криза, който ще дойде особено добре на богати наследници и обсесивни родители.

с една дума
ПАРИ. Макар да са известни като „финикийските знаци", парите под формата на монети се появяват първо в Древен Китай, а към средата на VI в.пр.Хр. - и в Лидия (близо до днешен Измир), където ги коват от ценни метали. Дванайсет века по-късно пак китайците въвеждат банкнотите, на които пишело, че „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени", без да подозират, че след още четиринайсет Китай ще се превърне в меката на ментетата.

Текст Мариана Христова