Италиански неореализъм

От неореализъм до розов неореализъм в Дома на киното

Неореализмът като направление от средата на миналия век в киното е възможно най-близкият визуален акт до документалистиката като форма и изказ. Ако търсим някакъв смисъл в киноизявите на Виторио Мусолини (синът на Дучето), то благодарение на неговата активност се създава списание Cinema. Списанието обединява кръг от филмови критици и практици като Микеланджело Антониони, Лукино Висконти, Джузепе Де Сантис, Пиетро Инграо и др.

сцена от Хляб, любов и мечти

Неореализмът е контратеза на популярните от края на 40-те филми на „белите телефони”- копиращи по Холивудски небрежния и безгрижен живот, развиващ се в атмосферата на луксозна сценография и пейзажен шик. Белият телефон е бил символ на богатия живот и охолство. Още през 30-те на XX век в италианското кино се проявяват участията на Викторио Де Сика като комедиен актьор, а по-късно започва да се говори и за режисурата на Лукино Висконти, който е бил асистент на френския режисьор Жан Реноар (сочен с творбата си Tony - 1935 за един от предшествениците на неореализма.) Филмът на Висконти Натрапчивост по романа на Джозеф Кейн, Пощальонът звъни винаги два пъти, със своята сурова атмосфера, е пример за характеристиките на неореалистичното кино, което се съсредоточва върху нелекия живот на италианското население в средата на 40-те на миналия век.

сцена от Рим - открит град

В Дома на киното - обител, която за пореден път се прицелва с ентусиазма на образоващ търсач на силни усещания започва панорама Италански неореализъм с вход свободен. От 27 март до 26 юни, през април и май с по 4 кинозаглавия и отделни аналитични модули, почитателите на на киното на Роберто Роселини, Виторио Де Сика, Фелини, Луиджи Коменчини, Виторио Де Сета ще се насладят на черно-бели ленти, в които животът и мечтите, въпреки икономическите и социални кризи, не убиват опита на героите да бъдат себе си и да търсят прекрасното в живота.

Първата прожекция на 27 март от 18:00 е Рим - открит град с режисьор Роберто Роселини, сочен от киноисториците за основополжник на неореализма. Във филма актрисата Ана Маняни създава обаятелен образ с невероятната си семплост на актьорско присъствие.
Месец април е отреден на още няколко ленти на Роселини: 3 април - Пайза (1946), 10 април - Германия, година нула (1948), 17 април - Стромболи (1949), а на 24 април публиката ще види един от шедьоврите на Виторио Де Сика от 1952 Умберто Д.
През май ще има прожекция на филм, който някои критици определят като поднаправление на неореализма (розов неореализъм), характерезиращ се с по-лековато съдържание и шеговити любовни намигвания, Хляб, любов и мечти (1953) е с участието на Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида под режисурата на Луиджи Коменчини. Ако харесате актьорския дует, то непременно се сдобийте и с продължението на историята им Хляб, любов и ревност (1954). Почитателите на неустоимата актриса Ингрид Бергман непременно ще я видят в част от панорамата.

сцена от филма Умберто Д.

Италианският неореализъм е може би най-либералното и човеколюбиво киноявление в историята на киното, защото демонстрира живота без маска и грим - както казва Роберто Роселини: „Нещата са пред нас - защо да ги манипулираме?”
Дома на киното очаква своите верни зрители, предлагайки им най-добрата колекция от силни усещания в неореалистичен стил.

Текст Елица Матеева