Желязната лейди

Макар при вида на Мерил Стрийп, съвършено излята в кожата на Тачър, да си представяме класически биографичен филм с фабула от А до Я, случаят не е точно такъв. Вместо да тътри факти хронологично от люлката до наши дни, режисьорката Филида Лойд (последно направи мюзикъла Mamma Mia!, където Стрийп е не по-малко възхитителна) сглобява калейдоскоп от ключовите моменти, които рисуват характера, предопределят политиката и отразяват личността на Желязната лейди. Резултатът е трейлър на живота й, редящ възходи и падения, и надиплен в синхрон с размирния й троен мандат, обхванал миньорски стачки, атентат на ИРА (който за малко да отнесе нея и съпруга й барабар с един брайтънски хотел), война за нападнатите от Аржентина Фолкландски острови и масова безработица.

Сюжетът преплита сегашно и минало, прескачайки на интервали между самотното й днешно битие на пенсионирана вдовица, където компания й прави призракът на починалия й съпруг и активните й години. Наперена и устата още от тийнейджърска възраст, когато работи в бакалията на баща си, Тачър цял живот ще знае колко струва пакетче масло в магазина и ще крачи наравно с мъжете, често и доста по-напред от тях. Подкована с твърдите принципи на консервативната дясна политика, лична амбиция и несломим инат, веднъж качила се на премиерския пост, тя взима противоречиви самостоятелни решения и се кара на министрите си като на първокласници, а филмът ни оставя с дилемата дали го прави водена от убежденията си или поради несломимото желание последната дума да е винаги нейна. Харизмата обаче не може да й се отрече, а визията на филма, решена в студени нюанси, е в тон със строгата синя гама на политическия й имидж. Финалът е по човешки трогателен и, като много други филми за велики хора, потвърждава максимата, че на върха човек е винаги сам.

И да не се вълнуваш много от политика, две нейни фрази от филма се запечатват в съзнанието: „По мое време в политиката се борехме да направим нещо, а сега всеки се бори да бъде нещо." и „Един от големите проблеми на нашето време е, че ни управляват хора, които се интересуват повече от емоциите, които ще произведат, отколкото от мислите и идеите." Както е модерно в постмодерната епоха, Желязната лейди не застава твърдо за или против личността на Тачър, за да ни остави сами да решим, но пък помага да я оценим като мъдър политик, каквито, само 20-тина години след нея, са жесток дефицит.

с една дума
ТАЧЪРИЗЪМ. Понятие, което се отнася за политиката на Тачър в посока приватизация на държавната собственост и намаляване ролята на държавата в икономиката въобще. Вследствие на това близо 3 милиона англичани остават без работа и често хлопат с лъжици и канчета под прозорците й, но пък тя става първия министър-председател на Великобритания, печелил три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827.

Текст Мариана Христова