Каквито бяхме

От нас да го знаеш - догледа ли ти се наистина хубав холивудски филм, разрови се в заглавията от 60-те и 70-те и почти няма къде да сбъркаш. По това време американското кино се поотърсва от глазурата и клишетата, с които са посипани по-ранните класически филми, и се появяват автори със собствен стил като Артър Пен, Уди Алън и Робърт Олтман - въпреки че работят за големите студия, те успяват да правят интелигентно кино отвъд шаблона и се радват на нечувана свобода. Сред тях е и Сидни Полак, а Каквито бяхме излиза през 1973-та - тъкмо когато е набрал скорост като режисьор.

Тя е Кейти Мороски (трогателно непохватна Барбара Стрейзънд) - надъхана еврейка със смешна прическа, която денонощно работи, учи, преживява Гражданската война в Испания като лично бедствие и пропагандира леви идеи в червена рокля пред колегите си от университета, заради което я спукват от подигравки. Той, Хъбъл Гардънър (разплакващо мъжествен Робърт Редфорд), пък е красив, талантлив в писането буржоа, владее оздравителна доза цинизъм към живота и политиката не го трогва особено.

Искрата пламва, заради един негов разказ, в който си признава без бой, че всичко в живота му е дошло твърде лесно, но истински се влюбват няколко години по-късно, в деня когато британският престолонаследник Едуард VIII се отказва от трона, за да се ожени за простосмъртната Мисис Симпсън - съвсем знаково! Въпреки че са като огън и вода, решават да са заедно, което, разбира се, хич не е лесно. Кейти взима себе си и света наоколо твърде насериозно и не си позволява да се наслади на живота (не че нещо, ама винаги сме подозирали политическите активистки във фригидност), от което на Хъбъл му се разказва играта и в крайна сметка кривва от правия път с бивше гадже от университета. Междувременно е започнал да пише сценарии за холивудските студия, което според Кейти е профукан за кинти талант, а фаталната капка в чашата на семейния раздор идва по времето на Маккартизма - дори тогава тя продължава лявата си пропаганда, с което застрашава репутацията му.

Обхванал период от около 20-тина години, покрай любовната драма в едър план, Каквито бяхме разказва важен отрязък от историята на Америка и отваря политическия дебат между левицата и буржоазията през две конкретни съдби. Сценарият, писан от драматурга Артър Лорънс, е вдъхновен от личните му колежански сблъсъци с политическия активизъм, но за щастие по-важната линия все пак си остава чисто човешката и не ни е ясно защо от Оскарите за 73-та отнася статуетка само за песента „The Way We Were" (изпълнена от Стрейзанд, разбира се). С увлекателен диалог, флиртуващ със зрителя през екрана, интелигентна режисура и плътен актьорски тандем Каквито бяхме (ще ни прощаваш за приповдигнатостта) е класно кино, каквото рядко вече се прави в Холивуд. Подари си го!

с една дума                                                                                                     
МАККАРТИЗЪМ Като резултат от Студената война, в края на 40-те и началото на 50-те в САЩ, сенатор Маккарти и сподвижниците му започват да преследват американски граждани за комунистически шпионаж. „Ловът на вещици" се вихри и в Холивуд, а в черните списъци попадат хора като актьора Хари Белафонте и драматуржката Лилиан Хелман - техни услужливи колеги (режисьорът Елиа Казан и емигриралият от фашистка Германия Бертолд Брехт) ги изтропват на властите, за да си спасят кожата.

Текст Мариана Христова