Касапница

Заснет по пиесата Le Dieu du carnage на французойката с израелски произход Ясмина Реза (съавтор и на сценария впрочем), най-новият филм на Роман Полански е повече телевизионен театър, отколкото кино, но това не му пречи да е убийствено забавен.

Класическата театрална максима за единство на време и място е спазена отвсякъде: действието се развива в рамките на няколко часа в един нюйоркски апартамент, където се срещат семейство Коуан и семейство Лонгстрийт, за да обсъдят уж цивилизовано защо синът на първите е праснал челно с бухалка сина на вторите. Докато Лонгстрийт поне отначало го играят самото благоприличие, то Коуан не си поплюват още от вратата - Алън Коуан (хладнокръвно циничен Кристоф Валц) не спира да урежда бизнес дела по телефона с някой си Уолтър, а жена му Нанси (сдържано сексапилната Кейт Уинслет) е видимо отегчена и припряна да приключи с цялата палячовщина. Лонгстрийт на отсрещния фронт запазват самообладание, докато Нанси не повръща върху албумите с репродукции на Пени (Джоди Фостър с фригидно излъчване), вследствие на което тя яко истерясва и оплаква омазания до последна корица Оскар Кокошка, а съпругът й Майкъл (подобаващо смотан Джон С. Райли) започва да се суети нервно. Откровени обиди заваляват на парцали от двата фланга и вместо да си разделят набързо, както възнамеряват в началото, всички се напиват дружно, за да лъснат окончателно невротичните им комплекси и сексуални фрустрации. През това време обаче двете синчета сколасват да се спогодят по мъжки.

Лесно е да си представим колко откровено са се забавлявали Роман Полански и Ясмина Реза, докато са сглобявали образите на четиримцата. Не е случайно също, че мястото на действие е преместено от Париж (както е в пиесата, виж откъс от оригиналния текст тук) в Ню Йорк - в този си вариант сценарият се гаври с лицемерните порядки в американското семейство и клиширания му образ, покрай което Полански успява да се поебава и със собствената си нелепа юридическа ситуация, причинена му пак от американците. Както е известно, режисьорът не припарва в САЩ от години, заради висящи обвинения в педофилия, но това не му пречи да се появи епизодично във филма като любопитен манхатански съсед, който злорадства над чуждите скандали. С това намигване сякаш показва среден пръст на съдебната система и продължава да се забавлява като палаво дете, нахлуло без разрешение в съседския двор, нищо че догодина чуква осемдесетака.

с една дума
ФАРС. Театрален комедиен жанр с корени в гръко-римския античен театър, който набира скорост през Средновековието в Западна Европа, най-вече във Франция. Целта му е да те разкости от смях, но не чрез пародия и падащи от столове хора като при бурлеската, а по-скоро с интелектуален хумор - обикновено черен или направо циничен.

Текст Мариана Христова