Кери

Историята за Кери Уайт (от едноименния роман на Стивън Кинг) е позната на поне две поколения. Първата екранизация от 1976-а (реж. Брайън Де Палма) горе-долу се придържаше към оригинала, с тази разлика, че главната героиня не беше уродливото, набито и пъпчиво момиче, а привлекателна, макар и леко непохватна, руса девойка.

Надявахме се в настоящия римейк екипът да е поел предизвикателството на непривлекателния главен персонаж, но не - случаят е същият, и Клои Мориц е чаровно недодялана. Наистина, съвременният прочит ни допадна с пипнатите си ефекти и осезаемото чувство на ужас, но не съумя да ни направи особено съпричастни към болката й.

Кери живее с педантичната си майка - религиозна фанатичка, която ужасно се тревожи дъщеря й да не се хлъзне по греховен път. В гимназията също не й е лесно - смятат я за странна и постоянно я тормозят. Въведени сме в драмата още от самото начало, когато на 17-годишната Кери й идва за първи път под училищните душове. И докато тя стене и моли за помощ, мислейки, че умира, съученичките й я скъсват от ебавки. По-късно, разбира се, Кери установява, че притежава телекинетични сили и не пропуска да им покаже какво може да прави.

Както вече намекнахме, като сюжетна линия филмът прилича доста на първата филмова Кери. Но в ръцете на Кимбърли Пиърс (която с Момчетата не плачат доказа, че умее да влиза фино и неумолимо под кожата на изтормозени персонажи) историята е спечелила от чисто женския поглед на режисьора. Тя задълбава във връзката между майка и дъщеря и хвърля светлина върху изцепките на откачената Маргарет Уайт, която, освен че заключва дъщеря си в килера, пълен с разпятия, често и упорито се самонаранява - за греховете си, предполагаме. Евала на Джулиан Мур - вади такъв стъклен поглед, че от него ще те побият доста повече тръпки, отколкото от хвърчащите предмети из стаята на сладката Кери.

с една дума
СЪУЧЕНИЧКА. За персонажа на Кери Кинг се вдъхновява от две свои съученички. За едната от тях писателят разказва, че също имала бая откачена майка, а девойката ходела с едни и същи черна пола и бяла блуза цяла година. Сещаш се колко бъзици отнасяла. Веднъж се появила с нови, модерни дрехи, които сама си купила. И още повече ожесточила гаднярите. После пораснала, омъжила се за също толкова особен човек като нея, и се самоубила.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева