Клетниците

„Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено." Това пише Виктор Юго в една от книгите си. И не че думите в Клетниците със своите 1300 страници не са достатъчно изразителни или описателни, но преди трийсетина години на едни талантливи франсета им хрумва да трансформират романа за перипетиите на Жан Валжан в мюзикъл - за по-голямо въздействие. Въпреки успеха сред зрителите (макар и скромен, все пак го има, нищо че критиците не са във възторг), продукцията се играе само три месеца. Но пък попада в полезрението на продуцента Камерън Макинтош - той в началото се дърпа от идеята, но после я хваща за ушите и поставя Клетниците в резюмето си редом до Котки, Фантомът на операта, Мери Попинс. Шоуто става хит на Острова и съвсем естествено поема през океана към Бродуей, а оттам и към големия екран.

Отдавна се говори за екранизация на успешния мюзикъл. През годините имената на Алън Паркър (Евита) и Брус Бересфорд се спрягаха за режисьорския стол. Но в крайна сметка мястото зае Том Хупър, който вече е отнасял режисьорския Оскар за Речта на краля. И сега филмът чака на опашката в девет категории.

Том Хупър решава да смени конвенционалния подход при създаването на мюзикъл. Надява се да хване жанра и публиката неподготвени и да обърне нещата в своя полза. Естествено нарушава и правилата - като пренебрегва прийома музикалните изпълнения да бъдат винаги записвани предварително и в студио, докато на площадката актьорите си отварят устата.

В Клетниците всичко е произведено на живо по време на снимките, което прави изпълненията по-въздействащи. Актьорите пускат глас от сърце и душа, докато се обичат, мразят, бият, танцуват, страдат, умират. На финала на почти всяка песен усещаш как някой ще ревне - я актьор, я публика. Много е драматично. Дори прекалено. Защото, като музика и като текст, в Клетниците няма нищо кой знае колко впечатляващо и преекспонирането на страданието идва в повече. Затова смело твърдим, че този филм е изнесен изцяло от таланта - актьорския талант, не музикалния. И се надяваме някой от каста да не реши да сменя попрището.

с една дума
ЕКСТРЕМНА ДИЕТА. За ролята си на каторжника Валжан Хю Джакман сваля седем килограма. После, за да си проличи, че се е замогнал, качва цели 15. Ан Хатауей пък смъква цели 12 кила, като просто спира да се храни за две седмици.

Текст Нели А. Калчева