Костенурките нинджа: На светло

„Тортю нинджа, тортю нинджа..." Само не казвай, че си бил хлапе в края на 80-те или началото на 90-те и не си тананикал с вълнение песничката преди всяка серия на анимационното филмче по телевизията. Костенурките нинджа бяха любимци на всеки и освен че тичахме към вкъщи да хванем епизодите, събирахме и лепенки от дъвки с героите, а ако някой налазеше отнякъде тениска със зелените им лица, ставаше обект на възхищение и завист.

Новият пълнометражен кинопрочит на любимото детско всъщност е доста приятен и ако заведеш хлапе между 7 и 14, вероятността да се прибирате, докато то подскача по тротоара, заставайки в позата на дебнещ хищен гълъб с разколебан вестибуларен апарат, е доста голяма. Костенурките нинджа: На светло предлага чудна порция зрелище за подрастващи юнаци с достатъчно ефекти, каскади, тупаник (доста премерен, разбира се) и типична история за зли гадове, които искат да превземат света и добрите пичове, които ги отупват и спират.

Шрьодер е опандизен, само че, докато го превозват от един към друг затвор, естествено, неговите нинджи от клана Фут го освобождават като го телепортират в друго измерение, където се среща с Кранг. Както го помниш от филмчето, той е лигав мозък с консистенцията на топла, сдъвкана дъвка Love is, натъпкан в търбуха на грамаден робот. Разбира се, иска да потроши Земята и Шрьодер се хваща да му помага да се пренесе в нашия свят. За целта трябва да открие два от трите елемента от машина за телепорт, създава си армия от двама глуповати бандюги, които превръща в любимите тъпи мутанти Бибоп и Рокстеди. И много ясно, нашите черупчести юнаци няма да оставят нещата току-така и с репортерката Ейприл О'Нийл и ченгето в немилост Кейси Джоунс се впускат в гонене, дебнене, засади, схватки и какви ли не премеждия, за да попречат на лошите да превземат света.

Костенурките нинджа: На светло е съвсем светло и леко заглавие, което сигурно ще допадне на таргет публиката си, която тепърва ще се изправя пред тежки перипетии като първи намеци за акне, мутиращ глас и косми по тялото. Имаме четирима герои, всеки от които блести с нещо - умният Донатело (логично, носи цайси, овързани с лейкопласт), мускулестият Рафаело, лидерът Леонардо и симпатично дебилният Микеланджело, който обаче е майстор на скейта и обича хип-хоп (има си златен ланец). Присъства главен гад от азиатски произход, подчинените му безмозъчни буци мускули под формата на хуманоидни носорог и дива свиня, главен мозък, който е... ами, мозък, секси маце, което с щедрото си деколте вероятно ще докара мокри сънища и изненадващи ерекции на подрастващите в киносалона и ченгето-пич, което повече мяза на модерен футболист. Размятат се несъществуващи технологично-научни термини, които (не) обясняват какво и как се случва и наивен сюжет, който идеално лепва на филма. А финалната песничка е същата, като в детските. Донесете пуканките!

с една дума
НИНДЖА. Във феодална Япония нинджите са играли ролята на шпиони, извършващи наблюдения, саботажи или покушения. Всъщност, те далеч не се придържат към самурайския кодекс за чест и доблест. Действат потайно, удрят из засада и се измъкват незабелязано. Костенурките определено не стават за тази работа, тъй като на суша са крайно мудни, а улиците на Ню Йорк (засега) не са под вода.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров