Красавицата и Звяра

През 1991 Walt Disney Pictures гордо се окичват с първата анимационна номинация за Оскар за най-добър филм с Красавацита и Звяра. Рисуваната музикална приказка е толкова успешна, че става и първата анимационна продукция на Дисни, която излиза на театралния подиум, а до края на ХХ век следват и няколко директни видео и тв-разширения и допълнения на историята.

Е, за големите киностудиа римейковете, рибуутите и други такива хубави български думи никога не са били чужди, особено става ли въпрос за сигурни касови хитове. Така, повече от четвърт век след анимационния филм, Бел, Звярът и другите герои свалиха рисуваните си дрехи и се облякоха в лица от плът, кръв и CGI. Нещо, колкото очаквано, толкова и ненужно и все пак изпълнено отлично.

Кастът е чудесен. На първо място няма как да не отбележим великолепната Ема Уотсън, която грее в образа на Бел - момиче от малко градче (или селце, така не става ясно), което е твърде напредничаво за времето и обществото си и е гледано накриво от съгражданите (съселяните?) си със своята замечтаност и любов към книгите. Ема явно е родена да вдъхва живот на приказни героини и след ролята си на Хърмаяни във филмите за Хари Потър, сега лесно влиза в златната рокля на красивата Бел.

В ролята на Звяра и принца гледаме Дан Стивънс, когото знаем от сериала Downtown Abbey и няколко продукции, които пък не знаем. Всъщност, компютърно генерираният образ на Звяра върху него е доста готин. А финалната реплика на Бел "Какво ще кажеш да си пуснеш брада?", когато му падат козината и рогата, май казва всичко за него.

Люк Еванс е страхотен в ролята на Гастон. Отива му да е самовлюбено конте, като ренесансов батка - горе-долу с толкова акъл и сходно поведение, но с много по-стилно облекло.

Ветеранът Кевин Клайн влиза в образа на Морис - бащата на Бел и изобретател, взиман от останалите жители на градчето (да, де) за леко чалнат.

Джош Гад играе ЛеФу - вечният спътник на Гастон, негов верен приятел и застъпник. Може би един от най-ярките образи в цялата плеяда второстепенни герои във филма. И, в духа на задължителната днес политическа коректност - с леко загатната хомосексуалност. Което пък отлично се вписва в обществения имидж на Ема Уотсън, която е изявен активист за равноправие, категоричен феминист и филантроп.

Цялата оживяла посуда от замъка на звяра великолепно допълва историята и водещите герои, а сред актьорите, които дават гласовете си за анимираните образи, са Юън МакГрегър, Йън МакКелън и Ема Томпсън.

Музиката се придържа доста плътно към оригинала от 1991. И няма как да е иначе - не можеш да надскочиш носител на Оскар за музика, когато снимаш наново същия филм. Затова и от студиото се обръщат отново към Алан Менкен, като използват солидна част от старите песни, няколко отпаднали такива и презаписват водещата тема. Селин Дион също се завръща в новия саундтрак с песента "How Does a Moment Last Forever".

Накратко - Красавицата и Звяра през 2017 не е нищо ново под слънцето. Но не е и точно претоплено старо. Вземайки предвид силния каст, красивите ефекти, стилните костюми (ако си падаш по costume drama филми, задължително го гледай) и хубавата история, оживялата приказка ще се хареса на почитателите на мюзикълите на Дисни. А дали става за публиката към която е насочена - малки и по-големи момиченца? Със сигурност. И немалко от сцените и героите ще накарат и момченцата да излязат доволни след края на прожекцията.

с една дума
СТАРАТА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС. Добре де, една фраза. Красавицата и Звяра е точно това. Плюс Ема Уотсън, Люк Еванс и Джош Гад като най-големите козове. Оттам насетне ти решаваш гледа ли ти се игрална бивша анимация с много песнички.

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}