Любов

Човек би си помислил, че по толкова предъвквана тема няма кой знае какво да се каже. Със сигурност тази констатация не трябва да ти позволява да подминеш заглавие като Любов, още повече щом зад него стои името на Михаел Ханеке. Той е от режисьорите, на които въобще не им пука дали ще ти се харесат и често в края на негов филм ти се иска да направиш нещо лошо на виновника за заседналата буца в гърлото ти. Но пък болезненото екранно преживяване тотално си заслужава.

В Любов Ханеке отново поднася своя специалитет - вълнуваща и безкомпромисна драма - като този път е решил да покаже пронизващата си гледна точка за живота, смъртта и обичта, която се случва междувременно. Естествено, не го прави, кланяйки се пред любовта такава, каквато сме свикнали да ни я възпяват - страстна, красива, млада и щастлива. Той ни я показва в онзи момент, когато лицата не са тъй красиви, но тя си е все още там - ясно се чете в очите, дори миг преди заветното „докато смъртта ги раздели".

Още в първите кадри на Любов виждаме главната героиня да лежи безжизнена в семейната спалня. Но ще се върнем назад във времето, за да се срещнем отблизо с Ан (Еманюел Рива) и Жорж (Жан-Луи Трентинян) - пенсионирани учители по пиано, стигнали до онзи житейски момент, в който трябва единствено да се наслаждават на спокойното време заедно. Но щастието на тази двойка, съхранила топлите чувства и уважението помежду си, приключва с това, което докторът нарича „запушване на сънната артерия".

Истинността на случващото се оттук нататък филмът постига благодарение на сценария (в него погрешна стъпка или излишна сцена просто няма), както и на двете актьорски изпълнения, за които определението „силни" е просто слабо. Трентинян и Рива са смели и интимни в ролите си и през повечето време не се нуждаят от думи, за да разберем какво се случва с героите им и техните унищожителни емоции да станат наши. В очите на Жорж крещи болката от това, че жената която обича, болезнено бавно чезне пред очите му. Докато по деликатното лице на Ан все по-ясно се чете страданието - не толкова от болестта, колкото от загубата на достойнство и (само)контрол.

И накрая: Любов не е лесен за гледане, както Ханеке - лесен за обичане. Защото неговото кино е обречено да провокира, смущава и вади от равновесие.

с една дума
ХИМИЯ. Любовта, сведена до основните си компоненти, не е нищо повече от химични съединения. Тестостерон и естроген за едно шеметно начало. При малко повече късмет допамин, серотонин и адреналин, за да се изстреляш в орбита. А ако в играта влязат привързващите окситоцин и вазопресин - хайде, горчиво.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева