Миграцията на паламуда

Филмът стана печално известен поради две основни причини - първо Христо Мутафчиев получи инсулт точно преди края на снимките, а после режисьорът Людмил Тодоров се закани, че няма да го пуска по големите салони. Причината: собствениците им прибирали твърде много кинти от билетите, което си е жив капитализъм в действие, та затова Паламуд-ът сега мигрира само в софийските инди кина, които - така или иначе - са ни по-близко до сърцето.

Някъде в началото на лентата ни застига репликата „Всичко развалиха, и лимонадата също", което леко ни спича - сега ще се почне едно жалене по изгубеното време, едно чудо, но, слава Богу, тези тръшкания ни се разминават. Филмът е нещо като роуд мууви в две платна - по едното са поели Христо и Стефан, които живеят в някакво балканско село, и докато първият е най-обикновен шушляк, то вторият е бивш гражданин и настоящ художник. Хавата пък е следната: Христо е направил църковен кръст, който свети в тъмното и свири пошли мелодийки, а Стефан е завършил две икони и двамата тръгват да ги продават в комплект на попа Велко Кънев някъде край морето. По другото шосе в газка без спирачки хвърчат синовете им Владимир Зомбори и Никола Стоянов (и двамата в спектакъла Крал Лир на Явор Гърдев), които се опитват да шитнат на някого крадени бюстове на Марк Аврелий, Цицерон и Георги Димитров. До добра сделка така и не се стига, но не това е важното.

Важното накратко е онова „Карай да върви" - каквото и да се случва в този филм, героите му просто махват с ръка и казват всеопрощаващото „майната му". Няма кой знае какви философии за смисъла на живота, няма драми (с каквито ще те удавят в Кецове например) и актьорите си менкат доста лежерен диалог, който те кара да се хилиш най-откровено, макар и само от време на време.

с една дума
ПАЛАМУД. Рибата е от семейството на скумрията, богата е на цинк (който пък подсилва имунната система) и дебелее до десет килограма без никакъв проблем.

Текст Мартин Дончев