На Рим с любов

Уди Алън си го знаеш - прави един и същ смешен филм цял живот (с малки изключения като сериозния Интериори от 1978-а например), будалка се с каквото попадне в полезрението му и най-вече със себе си. Въпреки че след година-две чуква осемдесет, продължава да снима като луд и вади средно по филм на година, а от екрана на На Рим с любов чистосърдечно си признава, че го е страх да се пенсионира. След Лондон, Барселона и Париж последната му страст е италианската столица, а желанието му да изрази накуп всичките си впечатления от града, провокира мозаечната му структура на лентата - четири паралелно развиващи се в Рим сюжета, преплитащи местни (и недотам) типажи, заблудени туристи, мечтаещи романтици и един невротичен и уплашен до смърт от смъртта оперен режисьор с авангардни възгледи (изигран от самия Уди).

Две от историите са тривиални и предвидими до ръба на досадата, но ако си заклет фен на Алъновия хумор, едва ли биха те подразнили. Едната е за провинциална двойка младоженци, пристигнали в Рим, за да се срещнат с роднините на момчето. Без да искат те завихрят поредица от грешки и момчето се озовава на семейния обяд с проститутка (Пенелопе Крус), докато тя флиртува с филмова звезда. Другата отвежда американски архитект на средна възраст (Алек Болдуин) в квартирата му от времето, когато е бил студент в Рим. Там той среща своя „наследник", който е на път да хукне подир бъбрива въздухарка (Елън Пейдж) и да зареже сериозното си гадже.

Много по-забавна и оригинална е историята, в която се появява самият Уди - като ревнив татко, дошъл да се запознае с италианския избраник на дъщеря си, само за да открие, че баща му има певчески талант. Най-много се смяхме обаче на сюжетната линия с Роберто Бенини като очукан от битовизми човечец, внезапно и неясно защо сполетян от медийна слава, която му разгонва фамилията (почти буквално).

Една идея по-захаросан от Вики, Кристина, Барселона и Полунощ в Париж, На Рим с Любов е като разграфена на четири пощенска картичка, която те кара да искаш неистово този град, ако може веднага. Отвъд ефекта в полза на туроператорите това е поредният много личен филм на Уди Алън, в който ще разпознаеш характерните му страсти (към хубавите жени и светкавичните влюбвания) и страхове (от провала, от старостта, от смъртта). И любовта към киното, разбира се, която май единствена остава постоянна.

С една дума
РИМ Ако ти е любопитно как е изглеждал Древния Рим, потърси гравюрите на италианския график от XVIII век Джовани Батиста Пиранези, който цял живот се е опитвал да възстанови образа на града, дорисувайки руините. Тук-там въображението му е надделявало, поукрасявал е пейзажа с митични създания и според собствената си интерпретация, но резултатът е толкова омагьосващ, че престава да ти пука толкова за автентичността.

{{trailer}}

Текст Мариана Христова