Несподелената тайна

От сюжети за неомъжени жени около трийсетте, които трудно се напъхват в социалните стереотипи, се пръкнаха култови американски и европейски комедии - Сексът и градът, Невероятната съдба на Амели Пулен и, разбира се, Дневникът на Бриджит Джоунс. И ако героините им подсмърчат, че ги грози старомоминска участ, докато всъщност живеят доста забавно и се наслаждават на единачеството си, то да си иранка в подобна ситуация е близко до екзистенциална катастрофа.

Поне с такова усещане ни остави главната героиня на Несподелената тайна Саба, която е красива, неомъжена и безработна, завижда на съквартирантката си, че ще се жени, а единственото място, където споделя вътрешните си терзания, е анонимен блог, страстно следен от куп други жени. Дните на Саба минават в циклене в мрежата, което тя в редовните си молитви се моли да пребори, а всяка битова неволя (като кола с внезапно свършил бензин насред мегаполиса Техеран) я кара да се чувства изгубена. Облаците в душата й се поразсейват, когато се появява симпатичен и интелигентен кандидат за женитба, но за да не го изгуби, ще трябва да се научи да бъде откровена с него.

За разлика от повечето ирански филми, които гледаме, този не критикува неравностойното положение на жената в ислямското общество, може би защото не е правен за фестивален износ. Несподелената тайна по-скоро представя поглед отвътре към местните нрави от позицията на жена, която се чувства ощетена от личната си съдба, докато социалните порядки май всъщност не й пречат. За Саба въпросът не е да се омъжи, или не, а как да подготви съзнанието си за събитие, което й е по презумпция отредено. И дори да е странен за нас, в безстрастния тон, с който тя и кандидатът й уговарят бъдещата женитба, ще доловим невидима деликатност на флирта - рядко срещана вече в кресливата заобикаляща ни среда. Макар неизменно да оставаме изгубени в превода, чрез филми като този научаваме ценни неща за света „там", които проповедите за човешки права на неправителствените организации пропускат.

с една дума
БРАК. Има цели шест ритуални стъпки, които иранците предприемат преди самата женитба. В Несподелената тайна много добре е показана втората стъпка (т. нар. Хастегари), по време на която се поднася чай, а бъдещите младоженци вместо да се щипотят, провеждат сериозен разговор насаме, за да съгласуват представите си за бъдещия съвместен живот.

{{trailer}}

Филмът е част от програмата на Sofia MENAR Film Festival 2014.
Текст Мариана Христова