Ной

На Дарън Аронофски много му допада да разказва за хора, докарани до крайности в поведението си. Само си припомни Реквием за една мечта, Пи, Черен лебед и ще започнеш да кимаш в съгласие. В случая с Ной силата, която бута героя извън нормите, е със свръхестествен произход и нейните намерения са повече от апокалиптични. Което пък отваря пред режисьора възможността да смеси предвидимото с неочакваното по своя увлекателен и енергичен начин.

Историята е позната. Създателят (който във филма нито веднъж не е наречен Бог) иска от Ной да построи огромен кораб. В него шепа избрани хора и животни ще намерят убежище от грандиозен потоп, с който Всемогъщият ще се отърве от поквареното човечество и ще рестартира проекта.

Да направиш толкова добре познат сюжет интригуващ, адекватен и зрелищен не е малко предизвикателство. Поне за последното пред Аронофски няма особени спънки - легендата за Ноевия ковчег дава достатъчно материал за екранен спектакъл - от навалицата животински видове, стичащи се към кораба, до бедствения потоп, който пуска един душ на света.

Режисьорът успява да избяга и от предвидимостта на лентата, вкарвайки елементи, които не присъстват в първоизточника и придавайки й любимите си мрачни окраски. А пък темите за плячкосаната планета, с която не спираме да злоупотребяваме, за семейните ценности и за маниите, правят филма уместен в очите на зрителя от XXI век и със сигурност ще накарат и теб да си зададеш един-два актуални въпроса. И всичко това без Ной да преминава тънката границата и да стои като религиозна пропаганда. Точно фактът, че режисьорът е избрал да остане в сферата на визуално пищните приказни истории, от които може и да изскочи някоя поука, е безспорно предимство на заглавието.

Изборът на актьори също е без забележки. Ръсел Кроу пасва идеално за ролята на Ной. Той притежава едновременно измъчения вид на човек, на чиито плещи тежи невъобразима мисия, както и онзи поглед - уверен и леко налудничав, който ни кара да вярваме, че все пак ще се справи с нея. А емоционалните крайности, в които изпада - от смирение и покорство до внезапна бруталност, го правят неочаквано многопластов персонаж. И въпреки че целият поддържащ каст се справя много професионално със задълженията си, Кроу си остава в центъра на вниманието. Дели го единствено със свръхестествените сили на съвременното киноправене, които Аронофски отприщва доволно в природните сцени и в кадрите на катастрофата.

с една дума
ЖИВОТНО. Нито един представител на животинския свят не е бил наранен по време на снимките на Ной - просто нито един такъв не е бил използван за снимките. Ура за CGI технологиите.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева