Облаците на Силс Мария

Режисьорът Гриша Осторвски (Отклонение, Мъже в командировка, Петимата от Моби Дик) бе споделил в разговор преди време, че ролята се чувства с петите, оттам идва силата - от петите и ако те не са стъпили здраво и не носят душата на ролята, значи нищо няма да се получи. Магията на всяка роля се определя не само чрез крайния резултат, магията е в процеса, в анализирането, в идентификацията с персонажите. Облаците на Силс Мария е интимен филм, свързан с актьорската природа, с колебанията й, с лабиринтите, които държат в плен всеки, отдаден на театралната сцена. Режисьорът Оливие Асаяс пише сценария по идея на Жулиет Бинош, а филмът е заснет в Германия, Швейцария, Южен Тирол и Италия.

Мария Ендърс (Жулиет Бинош) е актриса, която трябва да произнесе реч при получаването на награда от името на драматург, благодарение на когото е направила своя успешен творчески дебют. Заедно със своята асистентка Валентин (Кристен Стюарт) пътуват за Швейцария, но преди да пристигнат, научават за внезапната смърт на отличения драматург Вилхем Мелхиор. Известен режисьор преследва Мария с предложение да участва в театрален проект върху пиеса на Вилхем Мелхиор, в която тя е играла младо момиче, но този път ролята й е на зрялата Хелън. Репетициите започват в къщата на Вилхем Мелхиор. Мария подготвя новата роля от играната вече пиеса с Валентин. Репетициите са трудни, но изключително динамични. Валентин внезапвно изчезва, а пред Мария остава изпитанието и разбира се изкушението да излезе на сцена, интерпретирайки по нов начин пиеса, в която е играла преди 20 години.

В заглавието на Облаците на Силс Мария се крие магическият ключ към разбирането на филма. Силс Мария е селище в Швейцария, което се къпе в синьо небе, прегърнало високи планини. Често облаците се извиват с гъвкавостта на змия - плавно, но усърдно те превземат небето. Ролята е като змия, тя настъпва бавно, оформя се плавно и после със силата на своята натрапчива харизма навлиза в съзнанието на актьора, сграбчва го, изяжда го, докато не се изчерпи всяка негова фибра, всеки нерв. Облаците и ролята всеки път се случват може би от нищото, от някакъв знак, жест, спомен, емоция, но винаги отвеждат към действието, ситуациите, сцената, театъра, киното.

Мария на Жулиет Бинош е мека и топла, деликатна и същевременно толкова естествена и свободна в изпълнението си, а Валентин на Кристен Стюарт съчетава младежката освободеност с прагматичността на новото поколение. Може би е крайно време да се обърне внимание на актьорските качества на Кристен Стюарт, защото след участията й във филмите Лагер Х-рей и Все още Алис тя показа, че е надскочила наивитета на вампирската трилогия Здрач.

Облаците на Силс Мария е специален филм, който по неконвенционален начин ни учи на любов към актьорската професия. За да озариш като актьор публиката, трябва първо да обичаш живота и неговото магическо „ако".

Текст Елица Матеева

 {{trailer}}

Цялата програма на софийските киносалони
следи в афиша на Sofia Live