Омразната осморка

Осмият филм на Куентин Тарантино носи снежна виелица, осем души, които се крият от нея в колиба в планината - всеки с тайните си, поръсени с обилно количество кръв и куршуми и едно писмо от Ейбрахам Линкълн. Не, че сме очаквали нещо друго от влюбения в спагети уестърни режисьор, който е свикнал да поставя героите си в патови ситуации и да ги избива на килограм.

Дали дървената статуя на Исус в началото на филма подсказва, че ще играе дървеният Господ или е проява на шопски символизъм - не се наемаме да анализираме. Филмът започва с премръзналия над няколко вкочанени трупа ловец на глави майор Маркиз Уорън (Самюъл Джаксън), който се мята в дилижанса на колегата си по професия Джон "Hangman" Рут (Кърт Ръсел), влачещ към бесилото на Ред Рок поредния си трофей - убийцата Дейзи Домъргю. Постепенно групичката набъбва и заедно с още няколко потайни образа намират убежище от зимната стихия в галантерията на Мини - хижа в гората, даваща подслон, храна и базови продукти за оцеляване на закъсали пътници и най-доброто кафе в Уайоминг. А кафето... е, ще видиш сам. Оттам насетне можеш да си представиш какво следва във филм на Тарантино, в който осем души са затворени между четири стени и всеки си има тайна... и огнестрелно оръжие.

Очевадно е намигването на Куентин Тарантино към класическия уестърн Великолепната седморка с името на филма. Само дето в осморката великолепна е актьорската игра на осемте кóрави типа (и типка). Поклон към старите филми е и логото на филма, а и музиката към него - първият уестърн саундтрак на легендарния Енио Мориконе от 40 години насам. Самият Кърт Ръсел твърди, че влизането на Мориконе в екипа е една от най-силните карти на Омразната осморка. А всичко останало е типичното Тарантиново оплитане на сюжета, обрати, изненадващи изстрели, грубиянщина, псувни и достатъчно кръв да напълни средно голям бидон за туршия (е, не може да се сравни с кръвопролитната вакханалия в Джанго без окови).

"Бейби, забравих да ти кажа, че филмът е три часа", хили се ехидно псевдогъзар зад мен на сподавеното преправено възмущение на бейбито си, точно преди две момичета да напуснат киносалона в конски тръс при първите шамари и куршуми, които се разлетяха на екрана. "Бейби, нали си даваш сметка, че след този тричасов тестостеронен стимул, мъжът ти тая вечер ще те пори поне наполовина повече от обикновено", мисля си аз, отпивайки от бирата. Ей такива неща ти се въртят в главата, когато гледаш на кино преднамерено грубиянски и кървав филм, тарикатски засукан от Тарантино. Него просто не го ебе за глупости като политическа коректност, което пък си личи във всеки кадър. И това е супер. А ако се възмущаваш от нарочно ексцесивната агресия, вулгарността и гротескното леене на кръв - е, има достатъчно филми с Хю Грант.

с една дума
HANGMAN. Hangman, hold it a little while. I think I see my friends coming, riding a many mile. Friends, you get some silver? Did you get a little gold? What did you bring me, my dear friends to keep me from the Gallows Pole?

Текст Ивайло Александров

{{trailer}}