Отвъд облаците

Пада си по дизайн и фотография, не би изневерил на стила си и никога няма да го видиш без очила
icon
Sofialive.bg

Спокойно можем да приемем Отвъд облаците за лебедовата песен на Антониони - освен че е неговият последен филм, това е и единствената лента на италианския режисьор въобще, след като преживя сърдечен удар през 1985-а. Тук 82-годишният гранд се е заел с три от четирите истории вътре, а с последната се е захванал неговият добър приятел и почитател от години Вим Вендерс.

Отвъд облаците е като енциклопедия на европейското кино по това време - налице са Софи Марсо, Фани Ардан, Жан Рено, Инес Састре, Марчело Мастрояни и Жан Моро. В центъра обаче е Джон Малкович като режисьор, който се мотка из Италия в търсене на идея за следващия си филм. Без много-много приказки, и по-скоро като страничен наблюдател, Малкович минава през живота на случайните герои, като пътьом чевръсто забърсва една Софи Марсо.

Въпреки че отделните истории стоят малко разпокъсано и силно се усеща как Антониони е снимал със сетни сили, филмът моментално те качва в облаците, където те и зарязва в пълна безтегловност. А онази част с Инес Састре, по която въздишахме седмици наред, след като го гледахме, все още ни държи топло.

с една дума
ОБЛАК. Най-високо в небето се издигат перестите облаци (онези, дето са като раздърпан захарен памук). Те достигат до 14 000 метра височина и винаги вещаят хубаво време.

Още любопитни и полезни статии:

Пада си по дизайн и фотография, не би изневерил на стила си и никога няма да го видиш без очила

Етикети: