Пяната на дните

Пълно щастие е, че небивалата история от Пяната на дните попадна в ръцете на Мишел Гондри (Блясъкът на чистия ум), за да й вдъхне той визуално измерение, като остане, разбира се, напълно лоялен към стила на писателя. Многословието в детайлите, иронията към вътрешния и външния свят, игрите на думи и измислените такива - всичко си е там. Така и пианата „готвят" коктейли, змиорки се крият из водопровода, някои мелодии заоблят ъглите на стаите и вратовръзките много се дърпат, ако тръгнеш да ги пристягаш. Затова и филмът действа точно като книгата - обикваш го и заради откровеното щастие, и заради безпощадната тъга.

Животът на младия и усмихнат Колен (Ромен Дюри) е чуден във всички значения на тази дума: от прекрасните му приятели през мишката с човешко лице, живееща у тях, до одушевените предмети - пак там. Пълното щастие Колен среща обаче, чак когато се влюбва в Клое (Одри Тоту).

За съжаление, розовото в картинката бързо изчезва. Клое се разболява и в гърдите й започва да расте лилия, която й пречи да диша, и, уви, бавно я убива. Единственият лек е да бъде постоянно заобиколена от купища цветя. Колен, разбира се, веднага се захваща да й осигури всичко необходимо. Каквото и да му коства това.

Впечатляващото и едновременно очарователното на Пяната на дните е, че в целия филм Гондри не прибягва до нито един дигитализиран специален ефект. Въпреки това той успява да постигне изискваната приказност. И ако и да използва само и единствено олд скуул похвати, той обхваща целия сюрреален колаж от идеи и емоции на Виан. А в него работата буквално поглъща хората, на пиедестали се поставят погрешните личности и, разбира се, нищо не е вечно. Освен джаза и любовта.

с една дума
ПЯНА. Колкото и да се мръщят на бирената пяна някои хора, тя е важна съставка на пивото и казва много за качеството му. Така ако при някои бири пяната липсва, вероятността вкусът им да не е впечатляващ е доста голяма.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева