Полет

Какъв човек би предпочел за пилот на самолета, на който се качваш - наркоман и пияница с убийствен инстинкт или някой по-предвидим, на когото може да се разчита винаги? Режисьорът Робърт Земекис (Форест Гъмп, Корабокрушенецът, Контакт, Смъртта й отива) избира този въпрос за емоционален център на филма, с който се завръща след повече от десетилетие търсения встрани от игралното кино. И завръщането му е сензационно - сцената на самолетната катастрофа (или може би по-точно - на самолетното спасение) е феноменална: балансираща между двата полюса на човешкото поведение - олимпийското спокойствие на пилота Уип Уитъкър (Дензъл Уошингтън) и тоталната истерия на всички около него. Най-добрата киносамолетна катастрофа, без грам преувеличение.

Дензъл Уошингтън грее ослепително, когато режисьорът му повери роля, изискваща силна вътрешна борба, и възможност да представи пред публиката цял космос от чувства. В Мъж под прицел направи нещо подобно, но с тази разлика, че за зрителя беше много по-лесно да му симпатизира: пияница, който изтрезнява и поема самоубийствен поход на отмъщението, за да върне едно малко момиченце на родителите му. Тук случаят е малко по-сложен - не за друго, а защото през цялото време си играе с очакванията на аудиторията, която до края се надява, че ще има връщане в правия път.

Уип Уитъкър е самолетен ас, скрит зад пилотските си тъмни очила и изпънатата си униформа. Онова, което пътниците му не виждат, е, че е зависим от кокаина наркоман и алкохолик, който си врътва коктейл скрюдрайвър, докато прави традиционното си обръщение на борда. В разразилата се драма малко по-късно Уитъкър предприема абсурдна самолетна маневра, за да спаси машината и хората вътре с минимални жертви, и се превръща в национален герой. Пилотирането му е дотолкова извън шаблона, че всички, които по-късно се поставят при същите условия в симулатора, се провалят. Дали Уитъкър е гений или благодарение на конската доза сутрешен кокаин и водка нервите му са отпуснати и дебели като корабни въжета, което му помага в свръхнапрегнатата ситуация? Земекис оставя сам да търсиш отговора.

За да стане драмата още по-сложна, докато се възстановява в болница, пилотът среща наркоманката Никол (Кели Райли), която е там заради свръхдоза. По-късно между двамата се появява нещо като връзка, пред която има бъдеще - тя се е отказала от хероина, опитва се да живее нормален живот и да отлепи от дъното, стига и той да направи опит в същата посока.

На този фон идва още едно усложнение - въпреки успешното приземяване на самолета, са загинали шестима души и всички - преса, авиокомпания и разследващи, търсят изкупителната жертва. Кръвната проба на Уитъкър в болницата съдържа алкохол, а на борда са открити две празни бутилчици водка - подозрителна улика, като се има предвид, че поради турбуленцията не е сервиран алкохол на пътниците. Тук идва адвокатът Хю Ланг (Дон Чийдъл) със задачата да отърве пилота от основателните подозрения, но му е необходимо минимално съдействие от негова страна, което така и не получава.

Силен филм, чийто основен недостатък е, че не оставя възможност на зрителя да симпатизира на главния герой.

с една дума
КАТАСТРОФА. В основата на сюжета заляга истински случай с полет 261 на „Аляска Еърлайнс" от 31 януари 2000 г., при който заради повреда в хоризонталния стабилизатор самолетът забива нос и започва стремглаво да пада. Също както във филма пилотите обръщат машината с корема нагоре в опит да я стабилизират, което обаче за съжаление не им помага. Всички 88 души на борда загиват.

Текст Евелина Турмакова