Последен квартет

Музикалнте формирования, които се събират и разпадат, търсейки хармонията в нотните листове и в себе си, могат да бъдат видяни като една доста сполучлива метафора на човешкото битие. Точно поради тази причина и киното не е подминало такъв тип сюжети - от Фелиновия Репетиция на оркестър до режисьорския дебют на Дъстин Хофман с Квартет.

Поел по тази пътека, в Последен квартет режисьорът Ярон Зилбърман, за когото филмът също е дебют, ни среща с международно признат струнен квартет. Музикантите са навъртяли 25 години по световните сцени и не смятат да се спират. Така ги виждаме в началото на лентата - една добре смазана машина, в която всеки с готовност изпълнява ролята си с поглед към новия сезон. После обаче нахлуваме в живота на членовете му, за да ги опознаем и като отделни личности - със своите неудовлетворени желания, трупани страхове и наднормено его.

Питър (Кристофър Уокън) е най-възрастният член на квартета, но в разгара на подготовката за предстоящ концерт, разбира, че е болен от Паркинсон и дните му са преброени. След тази новина целият колектив е на път да се разпадне. Пламенният Робърт (Филип Сиймор Хофман) е решен да напусне стола на вечната втора цигулка и се спречква с леко вирналия нос Даниел (Марк Айвънър) - първата цигулка. Но дори жената на Робърт - Джулиет (Катрин Кийнър) не го подкрепя особено. Въздухът в трупата става все по-сгъстен от напрежение и емоции. След като години наред са пренебрегвали собствените си индивидуалности в името на общото благо, сега тази себеотверженост е на път да приключи и пред квартета стои огромно предизвикателство.

Музиката е другият главен персонаж в Последен квартет, така че ако звукът на цигулката ти е присърце, този филм определено ще е удоволствие. Е, на моменти ни се стори, че заглавието прекалено се отнася в драматичността си, но сме склонни да подминем тази волност, защото друго ни срази. А именно визуалната прецизност (контарстът между зимния Манхатън и домашния уют е добре уловен и въобще не е случаен), както и изпълненията на всеки един от каста. Те напълно достоверно са се слели с персонажите си и охотно ни допускат в тъмните кътчета на потиснатото си негодувание, за да ни покажат, че страстта към музиката не е единствената силна емоция, на която са способни.

с една дума
ЦИГУЛКА. Сигурно знаеш, че цигулката е сред нас от близо 500 години. Или че в началото лютиерите майсторели струните им от агнешки черва. Но може би не си чувал, че според проучване, свиренето на цигулка изгаря приблизително 170 калории на час.

{{trailer}}

Текст Нели А. Калчева