Прометей 3D

icon
Sofialive.bg

Ако се върнем 33 години назад, ще намерим един много по-млад Ридли Скот - този, който постави началото на супер успешната космическа сага за Пришълеца, след което се бетонира като един от наистина големите в сай-фай жанра с Блейд Рънър (1982). После обаче Ридли нещо заряза фантастиката и извади поредица от велики и тъпи филми с най-разнообразни сюжети.
Прометей е дългоочакваното му завръщане към вселената на лигавия извънземен хищник и всеки фен вече тръпне дали отново ще види създанията на Х. Р. Гигер. Малко спойлер - да, но и не съвсем.

Проектът е замислен като предистория на сагата и в него, естествено, не участва Сигорни Уийвър. За сметка на това тук са Нууми Рапас - оригиналното момиче с татуирания дракон, великият Майкъл Фасбендер като хуманоиден робот, Гай Пиърс с идиотска прическа, а освен тях там някъде се мяркат Шарлийз Терън и Идрис Елба.

След смразяващо красиви първи кадри на Земята, героинята на Нууми открива в някаква пещера стенни рисунки, говорещи за звездния ни произход. Та затова тя и още 16 души екипаж поемат с частен космически кораб на пътешествие към дъното на Вселената да търсят кой ни е написал ДНК-то, без да подозират, че откритието им може да доведе до края на човешкия род. Корабът е кръстен на древногръцкия титан Прометей (онзи, който се ебава с боговете, давайки огъня на хората), а сценаристите подхващат заплетена митология, която натиква три века дарвинизъм в миша дупка (действието се развива през 2093-та).

Лентата получи рейтинг „R" в Щатите, което означава, че няколко сцени абсолютно не стават за деца. Въпреки че жанрът е „фантастичен хорър", те са по-скоро изолирани и Ридли е пипал доста деликатно, та да не накара публиката да побегне в ужас. Технически съвършен, с перфектни декори, костюми и атмосфера - филмът е пример за отлична работа в жанр, където днес се снимат главно тъпотии.

с една дума
ПРИШЪЛЦИ. За НЛО се говори още от времето на египетския фараон Тутмос III (1500-1450 година пр. н.е.), а първото модерно документирано наблюдение е от Чили през 1868-а.

Текст Анита Димитрова

Там, където се срещат изкуството и хубавото кафе