Самотният рейнджър

icon
Sofialive.bg

Многопластовите сложни филми, в които зрителят трябва да вложи старание и внимание, за да схване авторовия замисъл, рядко излизат извън афиша на специализираните фестивали. Този тук е сякаш случайно изтърван, за да смущава редовия кинолюбител, да го тероризира с препратки към отдавна забравени или направо непознати иконични образи от славното минало на уестърн жанра.

Гор Вербински, който осъществи поредицата Карибски пирати и нагази успешно в уестърн фентъзито с Ранго, е направил прекалено амбициозен филм, с който рискува да изгуби зрителя още някъде по средата, зациклил между мотиви от Търсачите на Джон Форд (преследване на убийците на мъртъв брат из земите на индианците), Имало едно време на Запад на Серджо Леоне (навлизането на трансконтиненталната железница), Генералът на Бъстър Кийтън (кулминационното преследване на влак) и саундтрака, написан сякаш от Енио Мориконе (а всъщност дело на Ханс Цимер).

the-lone-ranger_680

Докато се осъзнаеш, целият контингент на Тумбстоун се е изтърсил: освен маскирания рейнджър (Арми Хамър) и боядисания индианец с умрелия гарван на главата, който все едно е изпаднал от норвежка блек метъл група (Джони Деп), тук са безмилостният шериф (Джеймс Бадж Дейл), подлият злодей Бъч Кавендиш (Уилям Фичнър), железопътният магнат със съмнителни намерения (Том Уилкинсън), офицерът от щатската кавалерия (Бари Пепър), очарователната вдовица (Рут Уилсън) и еднокраката съдържателка на бордей (Хелена Бонам Картър).

В тази навярно стройна и подредена за режисьора, сценаристите и продуцента Джери Брукхаймър система от герои е разположена историята на един отдаден на закона човек, който с помощта на малко откачен индианец, търси справедливост за убития си брат.

с една дума
ИНДИАНЕЦ. Джони Деп е споменавал, навярно на шега, че кръвта му е смес от чероки, ирландска, германска, а също и малко навахо. Визията му във филма е вдъхновена от портрет на американския художник Кърби Сатлър, който въпреки че не е индианец, се вдъхновява от културата на местното население.

Текст Евелина Турмакова