Шумът на Кайро

icon
Sofialive.bg

С напредъка на технологиите, които позволяват на киното да реагира кажи-речи със скоростта на CNN, документалните филми вече са сериозна конкуренция на репортажната журналистика. А и май ги предпочитаме като източник на информация - освен че са по-оригинални, авторите ни се струват по-слабо подкупни от медийните хиени. А и по-рядко пробутват манипулативна гледна точка.

Шумът на Кайро е доста скорострелна реакция на сценариста и режисьора Хайко Ланге - излиза само година и няколко месеца след старта на революцията в Египет и е обстоен портрет на местния творчески елит в процес на работа. Авторът обхожда с камера артистичните среди на този многолик град, за да документира отприщването на дълго кътани гняв, неприемливи за властта гледни точки и мощен творчески потенциал.

Въпреки че политическата ситуация в страната е все още далеч от понятието за демокрация, интервюираните галеристи, художници, музиканти и танцьори вече се осмеляват открито да говорят за репресиите срещу изкуството им и желанието си да променят обществото. Едни се носят по течението на общата патетична реторика за чаканата промяна и свобода (което може да те отегчи), но други са по-аналитични и реалистично настроени.

Хореографката Карима Мансур например си дава сметка, че да прави изкуство за самата революция би било елементарна експлоатация на актуалността й. Затова предпочита да продължи да се себеизразява чрез спектаклите си интуитивно, убедена, че вдъхновението от събитията ще дойде само.

Художникът и преподавател в тамошното училище по изкуства Халед Хафез пък учи студентите да не опонират на властта с директни послания, защото вярва, че честният и талантлив артист не се нуждае от буквалност и скандал, за да стигне до публиката.

Тревожни, объркани, но и видимо обнадеждени, египетските артисти в Шумът на Кайро напомнят на източноевропейските си колеги от първите години сред падането на Берлинската стена. Перспективата за свободен Египет е все още мътна, единственият положителен изход, докато трае този нестабилен период, е, че изкуството там ще бъде вдъхновяващо. А ние тук, от мирната страна на света, ще състрадаваме от безопасно разстояние и ще се развличаме с плодовете на революцията, преди глобалния поток и принципите на съвременния пазар за изкуство да са отнесли и нейния ентусиазъм.

с една дума
АРАБСКА ПРОЛЕТ Серия от демонстрации и протести срещу тоталитарните ислямски режими в някои от арабските държави. В Египет започват на 25 януари 2012 и продължават с прекъсвания и до днес. Засега мнозинството от населението все още е на страната на Мюсюлманското братство, най-мощната политическа организация в арабските страни.


Текст Мариана Христова