Срещу стената

Една от тях е Златна мечка от Берлинале 2004 - нещо, с което немска продукция не можеше да се похвали цели 17 години. Но ето, че и това се случи, а и нямаше как - Срещу стената е истинско откровение, ще ни прощаваш и за клишето, и за възторга. Като почнем от ролята на Бирол Юнел (любимеца на Акин), който в първата част на филма (както и извън него впрочем) почти не изтрезнява, и завършим с другата главна роля - тази на дебютантката в голямото кино Сибел Кекили, на която немската преса й разката фамилията, щото била бивша порно актриса.

Тук отново имаме предпочитаната от Акин тема - за дълбоко консервативната турска общност в Германия и за по-младите немци от турски произход, на които им е писнало и от традиции, и от всичко. Юнел и Кекили се срещат в психиатрична клиника, след като и двамата преживяват опит за самоубийство - той засилва колата срещу стената, а тя си реже вените. Следва неочаквано предложение за брак, който обаче ще е само наужким и всеки ще прави каквото си иска. Така и става, но после единият се влюбва, следва безсмислено убийство и нещата тръгват по лайната.

Филмът е в две части - първата е заснета в Хамбург и е с мрачната музика на Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд и Дъ Бъртдей Парти. За втората се местим в турската столица с голяма част от изпълнителите, които по-късно опознахме в другата добра лента на Акин - Музиката на Истанбул. Всяка една е дълга около час, но ти няма да се плашиш - филмът така здраво те държи за сърцето, че то почти не тупка до самия му финал.

с една дума
СТЕНА. Коя е най-дългата в света знае всяко хлапе, но нека развенчаем един мит за нея - въобще не е вярно, че Великата китайска стена е единственият обект, направен от човека, който се вижда от Космоса. Такъв всъщност няма.

Текст Мартин Дончев