Т2 Трейнспотинг

Опитът ни учи да не посягаме към продължения на култови филми и книги, особено такива, правени години по-късно. Но пак той ни е показал и няколко доста категорични примера за запазване на нивото, че и вдигане на летвата (например Терминатор 2 > Терминатор 1). Дани Бойл със сигурност е знаел, че феновете, критиката, а и новите зрители, ще гледат доста строго върху продължението на култовия Трейнспотинг. И явно е бил напълно уверен в себе си и проекта, защото Т2 Трейнспотинг с лекота влиза в съзнанието, сърцето и живота на зрителя. Накратко? Страхотен е!

20 години след като Рентън заебава тръшналите се в мъртвешка (и наркотично-алкохолна) умора свои приятели и духва с кинтите, се срещаме отново с всеки от тях. Пораснали? Да. Помъдряли? Не съвсем. Рентън бяга. На бягаща пътека във фитнес зала. От живота си. От отговорностите. От себе си. От чуждия Амстердам към родния Единбург. Саймън е зарязал хероина за сметка на редовното шмъркане на кокаин. Толкова редовно, че го прави при всеки удобен случай. Освен това е в комбина с чаровната млада Вероника (Анжела Недялкова), която предлага малко по-необичайни сексуални услуги на власт- и кинто-притежаващи клиенти. Сеансите се записват, а после двамата се надяват да изнудват богатите развратници. Компира друса. Не е спирал. И се озовава в очаквано тъпа житейска ситуация. А Бегби гние в затвора от 20 години, но барутният му характер изобщо не е изстинал в килията. Копелето просто не може да не руши - посуда, инвентар, чужд и собствено организъм. И Дани Бойл, в типичния си динамично-задъхан стил (както винаги, тарикатски съчетан с як саундтрак) съумява да пресече пътищата им и да ги остави на финала такива, каквито винаги са били.

“Ние нито ще забравим, нито ще простим”, пееше преди години големият Георги Минчев. Така и за Рентън нищо не е нито забравено, нито простено. Двама от бившите му авери го смилат от бой за онези по 4 хиляди паунда на калпак. Компира в същото време е толкова зает да жонглира с горещия компир “живот”, че последното, което го интересува са пари или (не)изчистени сметки. Но пък открива в себе си неподозирания талант да реди думи и да пише истории. Вдъхновен от думите на Рентън. Който има разкошен монолог от серията “Choose life”, с който вдъхновява и Вероника. Естествено, репликите са пропити с натрупан през годините цинизъм, за сметка на младежкия плам отпреди 20 години. И това е още една силна страна на Т2 Трейнспотинг. Няма излишно изстискване на образи и лудост в поостарелите щури момчета. Има пооджасани от живота бивши наркомани и бандити на дребно, които са изправени пред неумолимата истина на битието - че времето просто си цъка и ако изоставаш, си пръдльо. Думите, младата Вероника и желанието все пак да припечелиш нещо (о, има великолепни и комични измами за по няколко стотин... хиляди паунда) са силата, която им помага да стоят прави, да крачат, да дишат. И да не се изгубят съвсем.

с една дума
20 ГОДИНИ. Толкова са минали между двете серии на Трейнспотинг. Нека надникнем какво и как се случва през 1996, когато излиза и първият филм. В киното тогава гледаме великолепния мрачно-комичен Фарго на братя Коен, който преля и в сериал (чакаме трети сезон тази година, нали помниш). Доста награди обра Английският пациент, вампири прелитаха От Здрач до Зори, Памела Андерсън още беше някакъв еректо-фактор и размяташе цици в Бодлива Тел, Бийвис и Бътхед оправяха Америка, а Том Круз за пръв път беше изправен пред Мисия Невъзможна. На музикалния небосклон тъкмо изгряваха Spice Girls, Coldplay и Dropkick Murphys, а се разпаднаха Pink Floyd, 4 Non Blondes и Ramones. Тупак Шакур издаде първия двоен рап албум и един от най-важните записи в стила изобщо - All Eyez on Me и беше застрелян половин година по-късно. В същата година Фил Колинс напусна Genesis, а Макс Кавалера - Sepultura. Metallica стреснаха феновете си като си отрязаха косите, сложиха грим и записаха брилянтния Load, който обаче и до днес не се приема от консервативната метъл публика. Дебютни албуми издадоха Фиона Епъл, Kula Shaker и Еминем, а последни - Sublime, Fugees и Screaming Trees. Е, на фона на тази ретроспекция, беше доста хубаво да видим няколко стари кримки отново, 20 години по-късно.

{{trailer}}

Текст Ивайло Александров
Прочети интервюто ни с Анжела Недялкова