Така е на 40

Както става ясно от заглавието, житейската драма на Пийт (Пол Ръд) и Деби (Лесли Ман) е, че стават на 40. Моментът е преломен и изисква преосмисляне на начина на живот, за да може евентуално да продължат да му се радват още дълго - разбирай, че в ход е предпразнично опипване на простата, скопия на дебелото черво, мамография и каквито се сетиш още благинки. А, да, тя пуши, а той се скъсва да яде сладко - навици, които драстично намаляват шансовете им да чукнат стотака. Пък и за какво им е - двамата се изяждат при всеки повод.

Децата им не правят живота им по-розов, но това е да си родител: не може да се отдадеш на плътски удоволствия, когато си пожелаеш, защото винаги рискуваш някой да врещи пред вратата ти, която съобразително си заключил.

Всъщност в живота на Пийт и Деби няма нищо кой знае колко драматично и това прави дългия филм леко изнервящ. Двамата се дърлят за обичайните семейни неща: музикалният лейбъл на Пийт не върви, а той постоянно е принуден да помага на баща си с пари; нейният магазин за бижута (чието най-голяма бижу е Меган Фокс) също едвам крета, превит под тежестта на кражбите; има опасност да се наложи да продадат голямата си къща, а дъщеря им е в тийнейджърско отрицание (разбираемо при така концентрирани в собствените си преживявания родители).

Ако целта е зрителите, на които им предстои да станат на 40, да се депресират, лесно е да се постигне. Като гледаш как хора без сериозни проблеми се разпадат, се чудиш какво ли щеше да бъде, ако им се налагаше да се борят с живота.

А, и каква е тази мания на Джъд Апатоу по напушването? Леко задръстените Пийт (той предпочита да цъка скрабъл в кенефа) и Деби (тя не проумява величието на „Rooster" на Alice in Chains), които уж водят здравословен живот, изведнъж стават отвързани животни и се нагрухват с кексчета с марихуана и поръчват целия румсървиз, докато се чукат като зайци. После пък най-смотаната продавачка в магазина на Деби се оказва наркоманка, която говори с различни гласове и се изживява като Ам-гъл. Смешно е, но е тотално извън контекста.

с една дума
ЛЕЙБЪЛ. Дядото на Джъд Апатоу, Боб Шад, е известен музикален продуцент и собственик на музикален лейбъл между 1940 и 1960 г.

Текст Евелина Турмакова