Трон: Заветът

То и сценарият го е издухал, ама карай. Така или иначе не отидохме да гледаме това продължение на Трон от 1982-ра, за да получим някакви дълбоки прозрения в стил Матрицата. Просто видяхме трейлъра, вече си имахме убийствения саундтрак на Дафт Пънк и въобще не беше нужно да се самонавиваме кой знае колко.

Но нека започнем с това какво има във филма. За саундтрака казахме и ще го повторим още веднъж не само защото е първи за тези двамата френски кретени с каските, а защото в него има 100-членен симфоничен оркестър и работи адски добре още от самото начало. Особено на фона на смазващите специални ефекти, които не ни оставят да забравим, че режисьора Джоузеф Косински не само е правил реклами за видеоигри, но е и асистент-професор по архитектура. Има го и Джеф Бриджис като програмиста Кевин Флин, заключен във виртуалната реалност на своята Мрежа, откъдето няма измъкване вече 15 години. В един момент там се набутва и синът му Сам (доста реалистичен и въобще не дразнещ Гарет Хедлунд), който трябва да спаси положението. По това време Мрежата прилича на нещо средно между Хитлерова Германия и корабът на Дарт Вейдър от Междузвездни войни - една футуристична диктатура с почти халюциногенно оформление. Там шефче е злобната програма Клу (отново Джеф Бриджис, но в роля, която му отива повече), който също иска да се измъкне от дигиталния свят и да стане шефче и в реалния.

Това, което го няма в Трон: Заветът, е готина история, която да сложи още едно измерение отдолу, за което да си говорим екзалтирани и след години. Засега е само на ниво дъвка за окото, но с много картинки.

с една дума
ДИЗАЙН. Другото нещо освен ефектите, което ще ти скрие шапката в този филм. За гардероб са похарчени $ 13 млн., като само всеки костюм струва по $ 60 000 парчето.