Улични танци 2 3D

Откакто жанрът „танцов филм" светува, съотношението между зрелище, съспенс и еротика във формулата му е кажи-речи едно и също. Още в осемдесетарски класики като Флашданс, Мръсни танци и дори ексцентричния дебют на Баз Лурман Танцуващо сърце (1993) дежурните трикове са налице - гъвкави потни тела в бесен ритъм, ескалиращо напрежение до финалната надпревара и доза прехвърчали феромони помежду им за аромат. Техните сценаристи обаче вдяваха от драматургия на образа и успяваха да докарат герои с култов статут. Докато днешните такива филмчета, макар и европейски, напомнят по-скоро кухо риалити от породата на Танцувай с мен, та е някак трудно да захласнеш, въпреки хореографските напъни в 3D формат. И за да не звучим като дърто мрънкало с носталгия по пубертета, веднага обясняваме за какво иде реч.

Втората част на Улични танци е толкова безлична, колкото и първата. С тази разлика, че кракомахането срещу камерата с единствена мисъл за 3D-то е една идея по-овладяно. Конфликтът между улични танцьори и префърцунени балеринки от Кралското танцово училище в Лондон, които деляха една репетиционна в първата част, сега е заместен със сблъсък между нахакани хип-хопъри и превъзбудени латино гърли. Те пък трудно нацелват общ ритъм в началото, но тогава на помощ идва езикът на тялото. Американчето Аш (Фалк Хентшелк), който се мотаеше и в първата серия, събира отбора на „Непобедимите", надъхан от своя приятел Еди (Джордж Семпсън) с амбицията да печели някакво европейско първенство. За малко цвят и с очевидна мисъл за образа на мултикултурна Европа двамата прикоткват в отбора гъвкавата южноамериканка Ева (София Боутейа) - тя ги учи как да се въртят като пумпали по пода. Оттук насетне сме с двата крака в риалитито до самия финал, а цялото акробатично приключение напомня изнервен мач от европейското по футбол, в който наравно се мъчат играчи и зрители.

с една дума
ТАНЦ. Смята се, че в ранния етап на човешката еволюция танцът възникнал като мощен инструмент за изпадане в транс и влияние върху човешкото съзнание. И досега армиите си служат с бойни песни и групови маршове, за да надъхат войниците за опасни мисии.

Текст Мариана Христова