Умирай трудно: Денят настъпи

Колкото и да обичаш Умирай трудно и да си убеден, че Брус Уилис е като виното - с годините става все по-добър, няма начин да преглътнеш спокойно петия филм от прочутата поредица. Не че е чак толкова скапан, но е жалко, когато наистина култов екшън се сдобива с все по-лоши продължения. Къде е проблемът ли? Всичко, което си харесвал някога у филмите за Джон Маклейн - политическия подтекст, нюансите на образите, запомнящите се кратки реплики, вече го няма.

Денят настъпи е еманация на съвременния глобален блокбъстър - говори на международния език на насилието и ти навира в очите запотения главен герой, тип мачо до ръба на потната си тениска. Колкото и да не уважаваш феновете на екшън киното, да разчиташ само на 20-минутна сцена на преследване с коли, снимана 82 дни, в която зрелищно се потрошават десетки автомобили, без никакъв диалог, и да си мислиш, че номерът ще мине, е наивно.

Детектив Джон Маклейн научава, че синът му Джак (Джей Кортни) е арестуван при крайно съмнителни обстоятелства в Москва. От години двамата не са в близки отношения и ето го повода отново да се сближат. Маклейн довтасва в руската столица точно навреме, за да преживее зверска експлозия в съдебната палата и да стане свидетел как отрочето му и руски дисидент на име Комаров офейкват, а по петите им е наемен убиец, изпратен от бившето другарче на Комаров, срещу когото той се е готвил да свидетелства.

От бащинска загриженост Маклейн проваля прикритието на сина си, който се оказва печен шпионин от ЦРУ. Не питай защо и как и за логични причинно-следствени връзки. Всичко е простичко и екшънизирано до крайност. Действието в някакъв миг се пренася в Чернобил, където лошите се готвят да откраднат - познай какво. Краят е оргазмен по скалата на режисьора и включва Брус Уилис, камион и хеликоптер - всички заедно.

с една дума
МИ -24. Хеликоптерът е разработен през 70-те години от Михаил Леонтиевич Мил и е вторият в света специализиран боен вертолет, способен да превозва до осем пътници, като основното внимание е насочено към въоръжението му.

Текст Евелина Турмакова