Вълчият тотем

Когато френският ветеран в режисурата Жан-Жак Ано танцува с вълци чрез средствата на киното, то непременно неговият разказ е увлекателен и изпълнен с авантюристични събития, които биха провокирали силна възбуда, най-вече сред природозащитниците. С някои изключения почти всеки филм на Жан-Жак Ано търси диалог с публиката по теми, посветени на живите организми, чието битие в природата намалява под влияние на човека. Сред персонажите му често централно място заемат представители от царството на мечките, тигрите, свинете, кентаврите, първобитните същества и други. Ано обаче, освен ценител на животинския свят, е и добър интрепретатор на романи. Неговите екранизации върху литературна основа (Война за огъня, Любовникът, Името на розата, Мечката, Черна жажда) винаги предизвикват любопитство и благоговение, защото Ано притежава умението да превръща прозата във вълнуваща игра на цветове, в борба за оцеляване, в затаяващо дъха приключение.

Лентата разказва за двама студенти, които напускат Пекин и заминават за Монголия в далечната 1967. Там доброволно помагат на местното население в отглеждането на овце и в ограмотяването на невръстните монголчета, като ги учат на китайското четмо и писмо. Че Жен (Фън Шаофън) и Янг Ке (Шон Доу) не подозират, че ще се сражават със студ, с безумните повели на директора Бао и с апетита на осверепели от глад вълци. Всеки ликвидиран вълк е нещо като унищожен враг на културната революция. Въпреки предписанията, Че Жен спасява от смърт новородено вълче и започва да се грижи тайно за неговото изхранване. Постъпката му, разбира се, скоро е разкрита, но благодарение на силната връзка между Чен и вълчето природните и човешките закони биват изместени от невероятна привързаност и доверие между човешкото и дивото.

Казват, че Чингис Хан се е учил от вълците на военна тактика и благодарение на наблюденията му върху начина им на живот е превърнал военното дело в изкуство. Монголите - народът на ливадите, е силен народ, който продължава да вярва в традициите, да черпи от извора на древната мъдрост. Тяхната почит към Тангер (Тангра) въпреки китайската културна революция е доказателство, че за да има живот, за да има любов, за да има истински осъществени мечти, е необходима и магия. Студентите от Пекин стават мъже сред монголите, тук те се научават да разпознават знаците на Природата. И когато Че Же открива облак на танцуващото вълче върху синьото небе е ясно, че там някъде отвъд главозамайващата се цивилизация живее див свят, обладан от духа на свободата.

Вълчи тотем е поредната приказка в стилистиката на Жан-Жак Ано, в която дивото покорява сърцето с невероятната си сила и воля за живот. Приказка, която ни показва възможния път за хармония между човека и природата. И неслучайно лентата стана номер едно на фестивала в Пекин в категорията за най-добра режисура.

{{trailer}}

Текст Елица Матеева