Доволен бе, че в крайна сметка бе решил да се преоблече – с джинсовия костюм, риза и шалче, - когато слезе долу. Мишката беше с кремава блуза с висока яка и дълга, червеникавокафява пола и нареждаше дългата дървена маса в далечния край на хола. Лампите бяха запалени, навън падаше здрач. Дейвид видя отзад бялата глава на Брийзли, седнал на канапето до камината; а сетне, когато пристъпи в стаята, и фризираната коса на Скицата, сведена до рамото му. Беше се свила, с крака върху една табуретка, и четеше на глас на френски от някакво списание. Носеше рокля от черен сатен с гол гръб, с волани по края, нещо испанско в модела. Ръката на стареца, която я обгръщаше, бе плъзната под плата и почиваше върху лявата гръд на момичето. Той не я отмести, когато видя Дейвид, просто вдигна свободната си ръка и посочи към Мишката в другата част на хола.
- Пийни нещо, скъпо момче.
И той се бе пременил: светло лятно сако, бяла риза, морава папионка. Момичето извърна глава и бегло изгледа Дейвид – въгленови очи, тъмночервена уста, тънка гримаса, - а после започна бавно да превежда онова, което бе прочела, на английски. Дейвид се усмихна, поколеба се малко от неудобство и се запъти към Мишката, която обикаляше около масата. Тя вдигна хладен поглед от заниманието си.
- Какво да ви предложа?
- Каквото пиете вие.
- Ноайи пра?
- Чудесно.
Тя приближи до стар, украсен с резба armoire до вратата към кухнята; чаши, наредени бутилки, съд с лед.
- Лимон?
- Да, моля.
Той пое чашата и загледа как тя също си налива; добави малко пенливо плодово питие; накрая уиски... наля го внимателно, дозирано, дори вдигна чаша и премери с два пръста нивото на всяко питие, преди да допълни равно количество газирана вода. Блузата й, ушита от плат с рядка тъкан и с цвета на стара дантела, позволяваше да се вижда съвсем миниатюрни ивици плът и беше с дълги ръкави, стегната в китката, с висока яка, Едуардов стил; доста целомъдрена и сдържана, ако изключим това, че отдолу нямаше нищо.
Издава Народна култура
Фотография Васил Танев
Коментари