Кратка и странна е и случката, около която се завърта сюжетът. Филип, относително известен сръбски писател, неочаквано получава писмо, подписано с „твой брат, Роберт". Той никога не е предполагал, че има брат, но ето, този Роберт пише, че пристига от Аржентина и му определя среща в мизерно-бохемска кръчма - същата, от която самият Филип с мъка е успял да се откопчи преди години. Тя обаче се оказва превърната в шикозен ресторант и... това е най-малката изненада. В подобна ситуация всичко, което мислиш, че знаеш за живота си, се обръща с хастара навън. И срещата, и историята в дъното, и развръзката са изпълнени по равно с абсурдизъм и трагедия. А последната загадка така и остава неразплетена: пред кого говори нещастният Филип в своя гъст, по своему студен, но шашкащ стил, изграден върху гнетящото очакване...
Авторът! Авторът!
Относно личността на най-известния
сръбски постмодернист те препращам тук, хем ще си припомниш и Кравата е
самотно животно. Ще те пратя и в юлския брой на ЛИК, където има симпатична статия от
преводача на Братът - Рада
Шарланджиева, за една международна конференция около преводите на Давид Албахари.
А най-прясната новина, която май здравата тресе литературната сцена в западната
ни съседка е, че той тъкмо влезе в широкия списък на тазгодишните кандидати за Нобел.
Нещо подобно
Лично на мен Братът ми напомня трима писатели, които
започват с „Б". Първият е Борхес, който впрочем се споменава вътре - заради
стремежа към изобретателност и отиграване на различни възможности в един текст.
Вторият е Бернхард - заради мрачния, надъхан и в същото време леденеещ поток на
съзнанието. А третият е Боланьо, при това с наскоро излязлото Чилийско ноктюрно - тук приликата навярно
е случайна или по-скоро и двамата са гледали към едни и същи автори, докато са
писали точно тези книги.
Братът е в близката
книжарница, струва 10 лв., издава Панорама,
а преводът от сръбски е на
Рада Шарланджиева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари