Дейвид Ланю

Дейвид Ланю е роден в Небраска, но от години живее в Ню Орлиънс, където преподава английски и литература в университета Ксейвиър. Съосновател на нюорлиънското хайку общество, преводач от японски и изобретател на нов литературен жанр, който нарича хайку роман. Написал е няколко такива, всичките преведени у нас. Беше в София за премиерата на последния си - сегавечно, чието българско издание изпревари английското; изнесе и доклад на петата международна хайку конференция в Благоевград. Ако не си чел нищо от него, тичай в книжарницата - четирите му романа те чакат там, до един издадени от Изток-Запад.

Дейвид, идваш в София за пети път - явно ти харесва, а?
Обичам София. Мисля, че е страхотен град. Миналата седмица подготвих глава от новия си роман, действието в нея се развива в София. Удоволствие беше да описвам старите постройки и балконите с каменни и железни перила, статуите, зелените площи между сградите, задните дворове, чадърите, под които се чува потракването на чашки с кафе и халби с бира, чуруликането на птиците, понякога непознатия мирис на цъфнали дървета, който се смесва с този на изгорели газове.

Много поетично го даваш, все нещо те притеснява обаче?
Шофьорите карат доста бързо, а понякога - направо главоломно. Малки коли, които хвърчат нагоре-надолу или на зиг-заг. Но това също е вълнуващо по някакъв начин. Може би ще го включа в книгата си. Събирам впечатления за нея и главата ми е пълна с картини от София.

Какво друго?
Нещо важно, което усещам във вашия град и което искам да уловя в романа си, е енергията по улиците, енергията на младите. Разбира се, и тук, както и навсякъде, има възрастни хора, виждам как на всеки втори ъгъл седи някоя стара жена и продава цветя. Но повечето от младите, с които се запознах, наистина са енергични, с прогресивни идеи и говорят английски добре.

Май си почти като у дома си?
Както и друг път съм казвал, България, и по-специално София, е едно чудесно място, където бих могъл да се установя, след като се пенсионирам. Има театри, кина, музика, добри клубове. Тук е център на културата.

Какво е да си университетски професор в Ню Орлиънс?
Добра работа е, аз си я харесвам. Разговарям със студентите си за литература и писане, а те са много отворени, обсъждаме и пишем заедно. Става готин купон. Разбира се, както при всеки, и аз имам напрегнати моменти - когато проверявам писмени работи или ходя на различни срещи например. Това краде от времето ми за писане.

Все пак напоследък пускаш по роман на година - явно не ти липсва вдъхновение, така ли е?
Ню Орлиънс е чудесен град за един писател. След края на работния ден слизам до Френския квартал или отскачам до някое място с жива музика. Там всеки ден, още от следобеда, свирят на живо.

И как е, има ли здрави банди?
Някъде са доста добри, но другаде са зле. Често, когато няма туристи обаче, музикантите си правят джем сешън и наистина е супер. Точно на такива места обичам да пиша. Отварям си бележника и колкото по-силна е музиката, толкова по-добре. Тази изпълнена с живот атмосфера ми помага да се концентрирам върху писането. Мисля, че съм късметлия - обичам града си и работата си. Колко са хората, които могат да се похвалят с това?

Ами ние например. Кажи ни друго - пишеш хайку романи, светни ни малко за този жанр?
Това е комбинация между западния роман и източната кратка поетическа форма хайку. Хайку стихотворенията в случая са като препинателни знаци, които слагам тук-там в романа. Когато кажем роман, ние си представяме например как се излежаваме на плажа, четем си за кеф, обръщаме страница след страница. Такъв е западният начин на мислене.

Какво обаче е различното при хайку романите?
Когато в хода на четенето се натъкнем на хайку, то спира западния тип мислене, кара ни да съзерцаваме един-единствен образ, един миг от живота, да медитираме върху него. След това отново се връщаме към прозата, към историята. За мен хайку романът е четиво, което провокира две части на интелекта ти - западната, която върви напред със сюжета, и източната, която съзерцава момента.

Превел си 10 000 хайку стихотворения на един от класиците в жанра - японския поет Кобаяши Исса. Твоите романи пък проговориха на седем езика, включително японски. Какво е усещането да превеждаш и да бъдеш превеждан?
Да си преводач, особено на поезия, не е като да влезеш в Гугъл Транслейшън или Бъбъл Фиш - пишеш думите и стихотворението излиза на другия език. То трябва да бъде пресътворено - и думите, но и чувството, музиката, нюансите. Да си превеждан е много по-лесно. Аз лично се отдръпвам и оставям решението на преводачите как да предадат думите ми. Опитвам се да избера такива, които самите са поети и добри писатели. Затова вярвам на инстинкта им.

Човекът, който пишеше хайку, Смеещият се Буда, Хайку войни и сегавечно на Дейвид Ланю са в по-добрите книжарници

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев