Няма да се питам защо, но източноевропейските писатели имат подчертан нюх към абсурда. Ищван Йоркен го доказва за пореден път и на всичкото отгоре култивира може би най-подходящата форма за този жанр - едноминутната новела. Става въпрос за къси, ударни парчета, за някои все пак трябват поне по пет минути, но всички са пределно събрани и сгъстени. Едни приличат малко на вицове, други са стегнати реалистични скици, късчета живот; а трети, които най-вече носят славата на унгареца, са откровени гротески, оставящи те със зяпнала уста. Това не е точно злокобният абсурд на Кафка, нито скандалният на Йонеско; по-скоро е тихият, невъзмутим, неизтребим абсурд на всекидневния живот. Ако някои текстове от първо четене изглеждат неразбираеми, обърни внимание какво казва самият автор: „Няма глупави хора, а само лоши едноминутки!" Но всъщност и лоши едноминутки няма, не и в тази книга.
Авторът! Авторът! Ищван Йоркен (1912-1979) се ражда в семейство на аптекар и, както често става, баща му планира за него същата професия. Само че Ищван попада на фронта, а оттам, своевременно, в съветски лагер за военнопленници. След войната се връща с написана в лагера пиеса и се захваща с едноминутките. После идва унгарската революция от 1956-а и след нейното потушаване известно време не му дават да публикува. Но с настъпването на гулаш-социализма едноминутките отново започват да излизат, макар и рядко без никакви проблеми. А в България Йоркен е познат по-скоро с пиесите си Семейство Тот и Игра на котки.
Нещо подобно На корицата пише, че го сравняват с Хармс и Брехт, и това си е доста логично. Томчето излиза в поредицата Кратки разкази завинаги, а в нея има поне още един сборник с текстове, подобни на тези и по краткост, и по гротесковост: говоря за Кравата е самотно животно на сърбина Албахари. И всъщност знаеш ли на какво още напомня: на нашия Станислав Стратиев. Но едноминутките спокойно могат да ти заприличат и на неща, които нямат нищо общо с литературата: на някоя картина, на полузабравена песен или на чаша кафе, която изведнъж започва да изглежда странно.
Едноминутни новели е в близката книжарница,
струва 14 лв.,
издава Жанет-45, а преводът от унгарски е на Николай П. Бойков
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари