1. Британският писател Роалд Дал е чистокръвен норвежец - баща му Харалд се заселва в Кардиф в края на 80-те на XIX век, а през 1911-а се взимат с майка му Софи Магдалене. Пет години по-късно се ражда нашият човек, който е кръстен на полярния изследовател Роалд Амундсен - гордостта на Норвегия по онова време.
2. Роалд губи баща си и голямата си сестра, когато е тригодишен. Отгледан е с много любов от майка си и другите си три сестри - честито, имаме си любимец в семейството. Майка му е толкова привързана към него, че по-късно писателят казва: „Тя беше като скала, истинска скала за мен, независимо какво съм направил. Даваше ми най-невероятното чувство за сигурност." Образът на бабата в суперзабавната книжка Вещиците впрочем е базиран именно върху госпожа Дал.
3. Това, че малкият Роалд се хваща с писане, хич не е случайно - баща му си води дневник години наред, а синът му следва неговия пример от осемгодишен. „Слагах го в тенекиена кутия, която не пропуска вода, и го закачах на най-високия клон на кестена в двора. Знаех, че сестрите ми не могат да го докопат."
4. Училище-мъчилище - Дал определено би могъл да е авторът на тази фраза. Хич не си падал по даскалото и единствените му щастливи моменти били междучасията, в които с няколко приятелчета точели лиги пред витрината на магазина за бонбони. Мда, и ние за Уили Уонка се сетихме.
Джони Деп е перфектният
Уили Уонка в Чарли и шоколадовата фабрика
5. Когато е на 9, Роалд е изпратен в колежа „Сейнт Питър", където го наляга зверска депресия по дома. За да се пребори с нея, той пише на мама Дал всяка седмица и не спира до смъртта й 32 години по-късно. Когато собствените му деца влизат в колеж, Дал задължително им праща по две писма седмично с разни забавни истории, които да поразсеят сдуханата училищна атмосфера.
6. Двуметровият мистър Дал трябва да благодари на Втората световна война за старта на писателската си кариера. През 1942-ра е изпратен във Вашингтон като военно аташе, където писателят Сесил Скот Форестър му поръчва да направи серия за преживяванията си на фронта, които пуска в Saturday Evening Post. Десет дни след като изпраща ръкописа си, Роалд получава следната бележка от Форестър: „Знаехте ли, че сте писател? Не съм променил нито дума по текстовете ви!"
7. За славата си на детски автор пък трябва да каже "мерси" на децата си - започва да съчинява детски истории чак през 60-те, когато става баща за първи път. Преди това пише разкази за възрастни, които се славят с черното си чувство за хумор. Чуй този например: жена убива съпруга си, като го налага до смърт със замразено агнешко бутче, а след това опича „оръжието на убийството" и го поднася на следователите. Твърде английско, а?
Фантастичният мистър
Фокс на Уес Андерсън си остава любимата
ни екранизация по роман на Дал
8. Джеймс и гигантската праскова е първият му успех сред малките читатели. Самият Дал и за миг не си помисля, че току-така ще спечели хлапетата: „Трудно е да задържиш вниманието на едно дете, то няма концентрацията на възрастен. И знае, че телевизорът е в съседната стая". С телевизор или без, и ние (макар попорасли) най-после ще прочетем Джеймс и гигантската праскова на български - в края на тази година, от издателство Ентусиаст.
9. Чарли и шоколадовата фабрика държи рекорда за най-голям тираж в Китай за всички времена - 2 милиона копия. После разправяй, че китайците нямали чувство за хумор.
10. А сега ще трябва да ни простиш патетичния финал, но нали днес е първият учебен ден. „Голямата ми страст е да се опитам да направя от децата читатели, да се чувстват удобно с книгата, а не да се страхуват от нея. Книгите не трябва да са страшни, а забавни, вълнуващи и прекрасни. Това да четеш ти дава страшни предимства." Честит 15 септември!
Световният ден на Роалд Дал бе на 13 септември и ние го отпразнувахме с прасковено парти в книжарница Хеликон, догодина ела и ти
Текст Кристина Нигохосян
Коментари