Кратки, тихи, внимателни, с малко думи, но с много смисъл. Тези стихове няма да се харесат на хората, които очакват от поезията да крещи, те са за друга порода читатели. В тях има и мисъл, и емоция, и изненада, дори понякога хумор, но, въпреки привидната им простота, това не са лесни, нито леки текстове. Харесвам как те потапят за миг в малкия си свят, а после те издърпват обратно и те оставят да се озърташ учудено. Може да се каже, че така се грижат за теб - не те пускат да потънеш надолу, защото може да забравиш защо си влязъл. Едва ли е случайно, че толкова често намекват за удавяне, за вързани на шията камъни, за загуба на дъха. Но не те оставят без дъх, а по-скоро те духват по вятъра - да се разпръснеш и после пак да се намериш.
Авторът! Авторът!
Владислав Христов (р. 1976)
може някога да е учил лозарство, но впоследствие се отдава на думите и
образите: освен с поезията му може би го познаваш и с елегантните му
фотографии. Изобщо, появата му определено раздвижи атмосферата в артистичните
среди, а творчеството му бързо си спечели почитатели. Пада си по кратките
форми, включително хайку - всъщност е един от най-забележителните български
автори, които работят в този жанр. Фи е третата му книга. Предишните две
са Снимки на деца, която съдържа кратки прози, и стихосбирката Енсо,
номинирана за наградата „Иван Николов"
миналата година и станала повод да ти го представим тук.
Нещо подобно
Веднага правя асоциация с
Петър Чухов, не само заради хайку пристрастията
им, но изобщо заради търсенето на внезапен обрат, понякога в рамките на
един-единствен стих. Владислав Христов обаче не разчита толкова на остроумието,
той е по-приглушен и по-меланхоличен, а това пък ни отвежда към поезията на
Марин Бодаков, който също не обича многословието, или пък донякъде към тази на
Силвия Чолева - тя е и редактор на книгата.
Фи е в близката книжарница, струва 8 лв., издава Ерго
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари