Ханане Аад и Питър Уо

Ханане е родена в Бейрут, където учи журналистика и комуникации в местния университет, а после си доучва в Париж. Журналистиката й ляга на сърцето и тя се хваща на хорото - бачка здраво за различни периодични издания и телевизии; организира и модерира куп литературни радио и телевизионни дебати; получава и стипендия за специализация в Германия. Освен сериозна журналистка Ханане е и това, което учителката ти по литература би нарекла "изящна поетеса" - има няколко стихосбирки, литературни награди и участия в поетически фестивали и четения в Холандия, Австрия, Румъния, Турция, Индия. Женена е за Питър Уо, с когото щастливо живее във Виена.

Питър е роден в Лондон през 1956-а, но английският климат не му понася и в началото на 80-те се мести в австрийската столица, където работи до ден-днешен. Създава Лабиринт - Асоциация на англоезичните поети във Виена, списанието за поезия subdream и експерименталната поетическа група dastrugistenda. Очевидният организаторски талант не му дава покой и редовно предизвиква поетически четения в Австрия и други братски страни, а едни от тях са месечните open-mic сбирки във виенското кафене Кафе Кафка. Питър е поет, преводач и преподавател по творческо писане в Университета за приложни изкуства, но също и редактор, издател, автор на песни. Има две издадени книги и многобройни публикации в списания, антологии и сайтове по целия свят. Семейното му положение вече ти е ясно.

Е, хайде, добре дошли в София!
Ханане: Здравей, София!
Питър: Чудесно е, че сме тук, за първи път ни е.

Ще има и още. Какви езици говорите вие, двамцата, освен неизбежния английски?
Питър: Немски, тъй като живея в Австрия почти 30 години, френски, който учих в училище, но малко ми е поръждясал, и италиански - прекарах в страната няколко лета. Май е това. А, предполагам, че говоря и езика на поезията.
Ханане: Майчиният ми език е арабският. Освен класическият арабски съществува и ливански арабски - двата си приличат, но има разлики в произношението и в някои думи.

Само два? Питър сериозно води по точки...
Ханане: (усмихва се) Говоря и френски - в Ливан е като втори роден, знаем го от най-ранно детство. Видно е, че се оправям и с английския, но не съм много доволна от себе си. А понеже живея във Виена, пробвам да подобря и немския си. Знам по няколко изречения на испански и на италиански. Но ученето на език е трудна работа.

Говори ни, говори ни...
Питър: Ще ми се да кажа нещо и за езика на поезията. Чуваш го, учиш го, става ти интересно, усъвършенстваш го цял живот. Усещаш го като роден, усещаш го като чужд.

На какъв език говорите помежду си?
Ханане: На английски. Така решихме още като се оженихме. А когато се запознахме, първо се почнахме на английски, но после превключих на френски. Имало е случаи да вкарам и немски, а по едно време Питър учеше арабски. Някой път, като се съберем с приятели, езиците непрекъснато се сменят - английски, немски, френски, испански.

На какъв се карате обаче?
Ханане: (смеят се) В такива случаи ползвам и арабски. Но се усещам и превеждам, защото не е много мило Питър да не ме разбира.

Не е и много ефективно. Но хич не ни се вярва да го псуваш твърде грубо?
Питър: А, няма значение, ние, англичаните, така и така го правим непрекъснато. За един англичанин това е въпрос на принципи.

Ясно. На какви езици пишете?
Питър: Основно на английски, най-лесно и бързо е. Но писането на родния език ограничава, защото попадаш в някаква рутина - на стила, на съдържанието. Когато използваш друг език, откриваш нови възможности чрез него.

Ти създаваш и звукова поезия. Кажи ни за нея.
Питър: При звуковата поезия звукът се използва като елемент на езика и така я доближава до музиката. Както и визуалната се доближава до визуалните изкуства. Там едно стихотворение може да се разглежда и като картина, и като стихотворение. При звуковата пък толкова много се набляга върху звученето, че произведението е като музикално парче.

Ханане, ти какво така млъкна? Питър взе думата и не я пуска. Ти как процедираш?
Ханане: Пиша на класически арабски, защото е разбираем за целия арабски свят. Обожавам го и го владея отлично, чувствам се сигурна, харесвам звученето, музиката и структурата му. Гъвкав, богат и стегнат е - с три-четири думи изразяваш нещо, за което на друг са ти нужни двойно...
Питър: (върти се на стола и я прекъсва) ...сетих се, че пиша и на нещо като лондонски диалект.

Кокни?
Питър: Прилича, но не е истински кокни, защото самият аз не съм истински кокни. Понякога го използвам в поезията, за да вкарам повече суровост и непосредственост.

Често ли си мотаете нагоре-надолу?
Ханане: Честичко, да. Тази година ходихме в Индия на един фестивал, в Румъния - на друг, а сега сме тук. И миналата бяхме в Индия и Румъния, както и в Босна и Херцеговина. Но, макар и да ходим заедно, ние сме независими личности. Той пише на английски, аз - на арабски (смеят се).

Кой град най-много ви харесва?
Ханане: Охрид.
Питър: Труден въпрос. Всяко място, на което отивам, става специално за мен. Ето, сега съм в София, всичко е ново, уау, колко вълнуващо, направо фантастично.

Знаехме си, че ще ви хареса. Хайде, и да напишете някое парче за София, да го преведете на разни езици, а българският ще е от нас.

Ханане Аад и Питър Уо ще чуеш на живо тази вечер, 10 август, от 20:00 часа
в клуб Петното на Роршах ("Христо Белчев 8А"). Там е интернационалното им поетическо четене заедно с Петър Чухов, а входът - за всеобща радост - е свободен.
Носи си само някой лев за бира или квото там пиеш

Текст Петър Чухов / Фотография Васил Танев